Силия Рийс - Малката вещица

(март? 1659)

Хубавото време и благоприятният вятър се задържаха. Моряците непрестанно възхваляваха пастора, чак докато преминахме покрай Ландсенд 7 7 Най-югоизточната точка на Англия, в Корнуол. — (Бел.прев.) , като казваха, че молитвите му са били чути. Но нощем виждах в сънищата си по-други благословии. По цялото крайбрежие виждах жени, застанали по високите места, по скалистите носове и издатини, които следяха за преминаването ни. Някои от тях се бяха възправили с развети коси и разперени ръце. Други седяха по скалите и гледаха към нас от каменните си тронове. Знаех, че са там, защото майка ми ги бе изпратила. Повелята да ме пазят се бе разпространила. Аз съм нейна дъщеря, а тя е една от най-могъщите вещици.

Тридесет и шест стъпки на дължина и девет на ширина. Това е главната палуба. Четиринадесет стъпки на дължина и осем на ширина — това са размерите на голямата кабина, в която живеем. Това е моят свят. Когато за първи път съзрях кораба, той ми се стори по-голям, но колкото по-навътре навлизахме в океана, толкова повече се смаляваше, докато сега е приел размерите на орехова черупка, подобно на някой малък кораб на феи, заобиколен от дълбокото, изумрудено море. Малката каюта на капитан Рейнълдс се намира на носа на кораба, под бака 8 8 Бак — носовата част на горната палуба. — (Бел.ред.) . Моряците съхраняват багажа си и спят, където намерят за добре. Отделните каюти са само няколко. Освен нашата група има и други пасажери, та всички сме натъпкани като херинги в бъчонка, но осолената риба мирише по-добре, особено когато люковете са затворени. Отец Елиас Корнуел е един от малкото, които разполагат със самостоятелна каюта. Тя е малка, но само негова — отецът тъне в истински разкош в сравнение с нас. Морската болест го налегна толкова силно, че един от старейшините води дневните молитви.

Пасторът не е единственият. Болестта повали мнозина. Марта се грижи за тях, а аз й помагам. Отец Корнуел не е женен, а и няма близки от женски пол, та често ми се налага да се грижа за него. Тези задължения не са най-желаните за мен. Поназнайвам това-онова за билките и лековете, но да се грижа за болния далеч не ми е най-голямото удоволствие.

Каютата му смърди на прокиснало, повръщано и нечистотии от отходната кофа. Има малък прозорец с плъзгащ се дървен капак, който винаги отварям припряно. Под прозореца има прикрепена на панти писалищна дъска. Обикновено тя е прибрана към стената, но от време на време я намирам спусната и покрита с принадлежности за писане. Над нея е прикрепена и полица, пълна с книги, още книги има в отворения пътнически сандък до леглото. Повечето от тях са религиозни: коментари на Библията и сборници с проповеди. Някои са на английски, други на латински.

Разглеждах ги, за да видя дали има нещо интересно, когато дочух глас от леглото. Стреснах се по-скоро от изненада, отколкото от чувство за вина. Отец Корнуел рядко даваше да се разбере, че знае за присъствието ми в каютата.

— Можеш да четеш?

— Да, отче. На английски и малко на латински. Мога и да пиша.

— Кой те научи?

— Баба ми.

Той се поизправи в леглото, за да ме вижда по-добре. Лицето му беше мъртвешки бледо, по-бяло от нощната риза, а тънката му коса бе залепнала по челото му.

— Каква беше баба ти?

Погледна ме изпитателно. Опитах се да не давам израз на уплахата си, но усещах как сърцето ми падна в петите.

— Обикновена селска жена, отче.

— И е знаела латински?

— Научила я нейната баба.

Пропуснах да спомена, че тя на свой ред била научена от монахините и че у дома пазехме много от книгите от библиотеката на женския манастир, измъкнати изпод носа на хората на крал Хенри 9 9 Крал Хенри VIII (1491–1547 г.), през 1534 г. се обявява за глава не само на държавата, но и на църквата, като по този начин откъсва английската църква от римокатолицизма. На следващата година парламентът приема закон, с който католическите свещеници са подложени на преследвания, а манастирите изгаряни и опустошавани. — (Бел.прев.) .

— Как се казваш?

— Мери, отче.

— Донеси ми малко вода.

Отидох да напълня чашата му.

— Познаваш и Светото писание, нали?

— Да, отче. Баба ми ме научи и на това.

Кимна, след което главата му се отпусна върху възглавницата, сякаш каквото и да било усилие му идваше в повече.

— Пишеш ли грамотно и четливо?

— Да, отче. Достатъчно четливо. Защо питате?

— Може да имам нужда от теб. Някой трябва да описва това пътешествие.