Фриц Риман - Основни форми на страх (Една дълбинно-психологическа студия)

При тях еротично-сексуалната любовна връзка е лесно смутима, често зависима от определени условия, които трябва да бъдат изпълнени: шумове, миризми, осветление, отворени врати и други външни обстоятелства могат да се окажат истинска преграда за тяхното желание или потентност. Някои от тях се нуждаят от продължителна подготовка (например миене) и така предварително отнемат от интимното съвместно биване всичко възбуждащо; или те му се изплъзват, като все имат някакви „задължения“ — нещо трябва да доподредят, да довършат. Често изтъкват като претекст своята умора или свръхнатовареност в работата — разбира се, съществуват много възможности да се избяга от живото партньорство и жадуваното от другия внимание. Те трудно намират пътя към непосредственото сетивно удоволствие. Ако не престанат да възприемат партньора като своя собственост, те са склонни да проявяват ревност, която тук по-скоро е желание за власт: партньорът не бива да се изплъзне от властта им. В случай, че опита, те ще го притискат все повече и ще искат да са сигурни в него, с което ситуацията само се изостря. Вероятно този, който на времето е открил колана на целомъдрието, е страдал от натрапливост.

И при тях често се среща строгото разделяне на любов и сексуалност, на нежност и чувствена наслада — те не могат да изпитват плътско желание там, където обичат, и обратното, те изпитват плътски желания само когато не обичат, защото не са в състояние да обременят с „мръсното“ (според техните представи) сексуално една жена, която обичат — това би я унизило. Така сред тях не рядко се срещат хора, които благоговеят пред една жена, но изживяват своята сексуалност с проститутки.

Здравите хора с леки натрапливи черти като цяло не са страстни любовници, но затова пък благонадеждни и стабилни в своята благосклонност. Те могат да дадат на партньора равномерна топлина и с това чувството за сигурност, за отговорното заставане-зад-него, за усещането, че той е в добри ръце. Те са грижовни брачни партньори и тяхното семейство често събужда впечатлението за една „честита“ общност в най-хубавия смисъл на думата, стабилно изградена върху взаимно уважение, благосклонност и отговорност.

Натрашшвият човек също среща трудности при справянето със своите агресии и афекти. Той е трябвало отрано да се учи да контролира и владее себе си; както ще видим от жизнената му история, спонтанните реакции обикновено предизвикват у него чувство на страх; още в детството си той е трябвало да потиска проявите на яд, омраза, инат, враждебност и т.н.; те били санкционирани или последвани от лишаване от любов. В живота обаче те са неизбежни — тогава какво да правим с тях? Неговият Аз е по-силно развит от този на депресивния; затова като дете той не е изпитвал страха от загуба, заради който депресивният изоставя своите афекти, той не е допускал агресиите си заради страха от наказания. Нека се спрем на възможностите, които му остават в такива ситуации.

Обикновено той борави много внимателно със своите афекти и агресии; колебае се, съмнява се дали му е позволено да бъде агресивен в дадена ситуация, или ако вече е бил такъв, след това често е склонен да омаловажава стореното, да го смекчава, оттегля и опровергава, както в следния пример: Когато веднъж по време на сесия мой пациент направи една малко агресивна забележка за своята жена, на която с право се бе ядосал, веднага добави смекчаващо: „Аз, разбира се, малко попрекалих с казаното; всъщност нямах точно това предвид; моля Ви, не ме разбирайте неправилно, иначе ще останете с погрешно впечатление — като цяло ние с жена ми се разбираме съвсем добре.“ Тук добре проличава, с какъв ужас и чувство за вина се преживява една проява на агресия; тази тенденция за омаловажаване може да стигне до поправяне на вече стореното или дори до самонаказване.

Понякога натрапливият човек също си създава идеология като по-нататъшен опит за разрешаване на конфликта: да имаш афекти, но да не бива да ги проявяваш. При него отказът от тях обикновено става посредством идеологизиране на себевладеенето и самодисциплината; според тази нагласа изразяването на афекти е знак за капитулиране, за невъзможността да се вземеш в ръце, поведение, което е под достойнството му. Колкото и здравословна да е една такава позиция в определени граници, винаги съществува опасността от прекаляване, от това афектите да бъдат задушавани и трупани навътре, и да е необходим все по-голям контрол, за да не се разразят. Това може да доведе до поява на натрапливи симптоми; една пациентка, която не проявявала своите враждебни чувства към мъжа си, развила страх от ножове и остри предмети, които трябвало да прибира, веднага щом зърне — те биха могли да отключат нейните потиснати агресии, ако по-дълго се намират в полезрението й, и кой знае на какво би била способна. Ако беше влязла в конфликт с мъжа си, нейните агресии нямаше да придобият толкова застрашителни размери, както в сегашния случая, в следствие на натрупването им.