Алеко Константинов: Миш-маш (Икономическа студия)

Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в обществения живот на нашата татковина. Да се слисаш просто. Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли?… Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват, а ето фактите:

Каква нищожна роля играе у нас газът, с който Батум ни снабдява, в сравнение с тенекетата, в които ни изпращат този газ. Газа за какво го употребяваме? За осветление; за някои мотори; за подпалване сегиз-тогиз някоя осигурена къща или сеното на комшията, или архивите на някое учуруждение и най-сетне, за обливане и подпалвание някои упорити немирници, които по никой начин не искат да се признаят, че са, например, предатели. И туйто! А пък тенекетата!! Не зная отгде да почна… Един ден покойният Александър Батенберг, придружен от двамина адютанти — той не обичаше толкова глупавите салтанати — отишел на разходка към Коньовица. Изкачват се нависочко, към позициите. Слънцето било на захождане. Обръща се князът с лице към София и какво да види? Накрай столицата изникнал един фантастически вълшебен дворец, с ослепителен блясък, като че пурпурните лучи на заходящето слънце са се отражавали в някой колосален брилянт. Гледа Батенберг, гледат адютантите — никой не може да разбере какво е туй чудо. Па сядат на конете си и, марш-марш, право към дивния дворец. Па то какво било — лучите на слънцето се отразили в една сиромашка къщица, обкована с нови газени тенекета, върху които личели напред-назад буквите на „Batoum“. Дръпнали му един смях и отминали. Цивилизирането на София погълна този вълшебен палат, който красеше улицата наред със славните в блажените времена надписи „Стърчи-крак“ и „Кабинет на безгрижните“. Дворецът изчезна, но газените тенекета не само че не изчезнаха, но постепенно тяхното приложение и употребление в частния ни и обществен живот си пробиха такъв път, щото България рискува да се превърне цяла в газено тенеке. Тръгнете сега из София и наблюдавайте внимателно. Колко стрехи ще срещнете вий покрити с газени тенекета, особено ако благоволите да се поразходите към Ючбунар. Колко стени са украсени със славния надпис „Батум“. И до болезненост славолюбивият гений би се счел доволен, ако името му лъщеше върху толкова сгради. Върху къщи, върху курници, върху кочини — навред Батум, Батум, Батум… По прозорците вместо трошливите стъкла българинът заковал лист от газено тенеке. От вода се връщат моми, момци и в ръце им вместо пръстена стомна — газено тенеке, прикрепено с дървена дръжка. Селянка разнася сутринта мляко по къщите в тенеке и ако се вгледаш в него, ще прочетеш някои остатки от буквите на „Батум“. Тенекиджията лампи евтини продава; вгледай се внимателно в лампата, все ще намериш в някое кьоше поне една буквица, поне една частица от този пусти „Batoum“. Бакалинът продава дървено масло в също газено тенеке. Богатите дечица си имат игралца, а бедните — газени тенекета. Като ги задумкат, кръсти се, па бягай. Но не само бедните деца; аз имах и един съсед аристократ , та неговите дечица, като загърмят някой път с тенекетата, докарваха ме да проумея като как може човек да полудее. Впрочем този аристократ имаше една особеност: той никак не можеше, горкият, да направи разлика между звуковете на тъпана и цигулката.

Па не само малките деца. По някой път доста брадати дечица си докарват наслаждение с газените тенекета. Например: чаршията пуста, няма купувачи за цяр, седят занаятчиите, прозяват се; току-виж, от някоя зваряна уличка изпъкне някое гладно пазарско псе; върви то, бедното, и души за някои изхвърлени остатъци. Ето, помамва го някой калфа, хвърля му трошици. Кучето, отпърво недоверчиво, лека-полека почва да се ласти около коварния благодетел, който вече смига на съседния калфа. Тоя взема някое продупчено вече, изедено от ръжда тенеке, връзва го с една връв, а другия край на връвта превързва лукаво о задния крак на помаменото псе. Туй свършено, стоварва се една тояга върху гърба на кучето. Вдига се вик, олелия, дюдюкане; псето търси спасение в бягството, вързаното тенеке се стреми да го надпревари, удря се с гръм по камъните, подскача, с нов оглушителен трясък се блъска около стените, преплита се в краката на доведеното до ужас псе и в туй време, хванати за кореми, еснафлиите се прехласват от смях, от удоволствие.