Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Че какво толкова? Тия дни ходих в съда, гледаше се едно дело за издръжка. Съдията направо пита: Имахте ли общо домакинство? В едно легло ли спяхте?

Софя Александровна пак се намръщи.

— Софя Александровна, кажете ми направо: неудобно ли ви е да ни държите у вас? — сериозно запита Варя. — Страх ли ви е?

Софя Александровна отговори също сериозно:

— Докато не се настаните както трябва, в своя собствена стая, ще живеете при мен. Но трябва да направим така, че да нямаме неприятности. Съгласна ли си?

— Съгласна съм и ще помисля.

— И друго, Варенка, във вашата стая видях пушка, дори две.

— Това са ловджийски пушки. Костя е ловджия.

— Няма значение. Ти трябва да ме разбереш. Арбат е режимна улица и аз в моето положение не мога да допусна в къщата пушки. — Гласът на Софя Александровна зазвуча настойчиво. — Сега се гледа строго на тези неща. Ако Константин Фьодорович живееше в своя квартира, той щеше да отговаря, а в моята отговарям аз.

Тя помълча, после добави:

— Длъжна съм да запазя тази стая за Саша, тя е на Саша, длъжна съм да премахна от нея всякаква заплаха, дори най-незначителната.

— Добре — каза Варя, — вкъщи вече няма да има пушки.

Варя не беше виждала с очите си регистрацията на Костя. В Крим, в хотела, той представяше своя паспорт заедно с нейния, попълваше адресната карта, пишеше адреса: Москва и така нататък, тоест пишеше, каквото фигурираше в паспорта му, нали администраторката проверяваше.

И все пак Варя не бе държала в ръцете си паспорта на Костя. Ами ако греши, ако той не е писал „Москва“, а друг град? На нея й е безразлично, но тя не може да подвежда Софя Александровна.

Още същата вечер каза на Костя.

— Софя Александровна се безпокои за регистрацията ти.

— Нали й казах къде съм регистриран, тя какво, не вярва ли?

— Вярва. Но Галя, съседката, плете интриги, иска да й отнеме стаята, крещи навсякъде, че Софя Александровна спекулира с жилищна площ. И ако излезе, че нямаш московско жителство, Софя Александровна ще си има неприятности.

— Да й покажа ли паспорта?

— Най-добре ще е.

— А кога? Когато се прибирам, тя спи, когато ставам, вече е излязла.

— Остави го, аз ще й го покажа.

Той я погледна изкосо.

— Не мога да си оставям паспорта, трябва ми. Утре ме събуди по-рано, аз ще й го покажа.

— Има и друго. Тя моли да не носиш вкъщи пушки.

— Но те са ловджийски, не са забранени.

— Няма значение, Галя може да направи донос за тези пушки.

— Кажи й, че имам документ, разрешение.

— Можеш да имаш разрешение за една пушка, а вкъщи са няколко.

— Ловджийските пушки са разрешени от закона и Софя Александровна да не се безпокои — раздразнено каза Костя.

— За нас има само един закон — Софя Александровна — каза Варя, — тя се разпорежда тук. Или ще се подчиним на изискването й, или ще трябва да се омитаме от дома й.

— Добре, да бъде, както казвате — недоволно избъбри Костя.

На сутринта стана, дълго се прозява и протяга, нали не беше свикнал да става рано, навлече си халата, взе от джоба на сакото си паспорта, почука на Софя Александровна, влезе при нея, после се върна.

— Всичко е наред.

И пак си легна.

Костя не й даде да пипне паспорта му, Варя си го отбеляза, но не искаше да мисли за това. През краткото време, откак живееше с Костя, бе свикнала с мисълта, че той е човек със сложна съдба и сложно положение, че за нищо не бива да го пита, той никога няма да разкаже онова, което не иска да разкаже. Родителите му, порусначени гърци, азовски рибари, били разкулачени и изселени от Мариупол. Костя бил тогава моряк в търговския флот, намирал се в далечно плаване и само затова не го сполетяла участта на родителите му. Той призна, че когато се върнал от плаването и научил за изселването на семейството си, съжалил, че не останал в Пирея или Истанбул, сега щял да си живее живота там. Повече не опитал да работи във флота, там внимателно проверявали онези, които ще плават зад граница, тогава щели да разберат, че родителите му са разкулачени и да изселят и него. Дошъл в Москва, в столицата е по-лесно да те изгубят от очи, станал монтьор, сменял си работата, изобретил онази амалгама, влязъл в задругата, но основното му занимание бил билярдът. Бейлис, най-големият билярдист в Москва, забелязал Костя, въвел го в най-добрите билярдни зали, където били лесна плячка „баламите“, провинциалистите с натъпкани джобове, командировани с държавни пари. Към тях Костя бил безпощаден, подмамвал ги с малка печалба, а после ги обирал до шушка.