Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Веднъж Льовочка каза, че ако Костя живеел в Америка, щял да стане милионер. Ика насмешливо подметна, че милионери в Америка стават не само ваксаджиите, но и мафиотите. Варя избухна, посъветва Ика да си затваря устата. Но не каза на Костя за ваксаджиите, той не би го простил на Ика.

Като се омъжи за Костя, Варя прескочи много стъпала, изкачи се по-високо от Вика Марасевич, Нина Шереметева, Ноеми — те са зависими от любовниците си, а тя отива в ресторанта с мъжа си, него всички го познават, всички му се подмазват. Варя не им завиждаше и за чужбинските дрешки, които си препродаваха. Костя я водеше при най-добрите московски шивачи, обущари и кожухари. Палтото й уши Лавров, роклите — Надежда Петровна Ламанова, Александра Сергеевна Лямина, Варвара Степановна Данилова, дори Ефимова, сутиените — Лубенец, коланите — Кошке на Арбат, шапките — Тамара Томасовна Амирова, обувките й изработваха Барковски, Гутанович, Душкин. Костя не признаваше евтини майстори, неговите костюми ги шиеше Журкович, най-скъпият шивач в Москва.

С една дума външно всичко изглеждаше ярко, празнично, красиво. Но Варя чувствуваше, че връзката й с Костя не е за цял живот. Защо? Тя самата не знаеше. В миналото й имаше много неща, които тя не приемаше, но всичко беше ясно и разбираемо. Сега нямаше яснота, тя не знаеше накъде отива, накъде плува. Костя беше по-голям от нея с десет години, но нищо не беше чел, дори „Тримата мускетари“. От целия Пушкин знаеше само четири стиха: „И после сам, в борба нелека, въоръжен със тъпа щека, играеше билярд цял ден, в пресмятания вдълбочен…“ 22 22 Превод: Григор Ленков . Но той беше умен и цитираше тези стихове не за да покаже, че Пушкин не му е чужд, а че на Пушкин, както и на него, не му е бил чужд билярдът.

Обичаше ли го? Трудно е да се каже. Това се случи в хотела в Ялта. Тя не се съпротивлява, може би от желание да изпита непознатото, за което й бяха разказвали момичетата, а може би от желание да стане жена в истинския смисъл на думата.

Но дори след това между тях не се породи истинска близост, делеше ги нещо, вероятно възрастовата разлика?… Той плуваше чудесно и все пак на плажа тя се чувствуваше неудобно: набит, широкоплещест, но късокрак (костюмът прикриваше този недостатък), космат, и ръцете, и краката, и гърбът — всичко покрито с косми, а на гърдите с татуиран орел, на плажа Костя изглеждаше доста по-възрастен… Щом се приберяха в хотела, заключваше вратата, прегръщаше я, целуваше шията, гърдите й, но тя се срамуваше от дневната светлина, страхуваше се, че когато слязат в ресторанта, всички ще разберат по физиономията й, че това се е случило току-що. Когато си лягаше, Варя угасяше лампата — стесняваше се да се съблича пред Костя, стесняваше се да го милва, прегръща, целува. И не й се искаше да го прави.

Новият живот не бе я разтърсил, не се чувствуваше упоена. Онова, което по-рано й бе изглеждало недостижимо, изведнъж стана достъпно, ежедневно, сякаш винаги бе живяла така. Все така я привличаше празничността на вечерната ресторантска зала, харесваха й красивите дрехи, но й до дява ха продължителните проби, дразнеше я нелюбезността на шивачките, мъчителното чакане при фризьора Пол, макар че там се събираше целият московски бомонд.

Фризьорският салон се намираше на Арбат, до ресторант „Прага“. Костя навремето бе оборудвал този салон с лампи за сушене на косите, тъй че Варя, както и другите постоянни клиентки, влизаше през двора, през жилището. Впрочем фризьорът Пол, а всъщност Павел Михайлович Кондратиев, и жена му Вера Николаевна, маникюристка, кой знае защо, имаха по-специално отношение към Варя. Тогава излизаше на мода шестмесечното къдрене, но Павел Михайлович отказа да накъдри така Варя:

— Как може да се разваля такова лице!

Чакащите за такова къдрене дами чуха това и естествено се обидиха. Но Варя това хич не я засягаше! Тя си имаше свои познати, своя компания, същата онази, на Костя. В ресторанта те все така седяха на една маса и Варя танцуваше само с тях. Костя от време на време излизаше за малко от билярдната, изпиваше чашка водка, хапваше нещо, гальовно прегръщаше Варя през раменете, сякаш канеше всички да се убедят, че тази хубавица е негова жена и цялата тази компания е негова компания, че всички ядат и пият за негова сметка. Варя дори подозираше, че Льовочка се облича с негови пари, такива шивачи не бяха за кесията на Льовочка. Но той беше безупречно момче, не играеше билярд, почти не пиеше, беше учтив, възпитан, любезен, при това беше обикновен чертожник, трудов човек. Костя имаше нужда от такова обкръжение, интелигентни младежи от добри московски семейства, беше му необходима и такава съпруга — чисто, скромно момиче. Това беше неговата витрина, неговото положение в обществото, неговото реноме в собствените му очи. Без да чете нищо, той знаеше какво четат другите, кой е на мода сега, кой е известен, не искаше да изглежда профан, добре запомняше имената, беше интелигентен и находчив.