Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Малкият Владлен Будягин си пишеше домашните, седеше сред разпилените по бюрото тетрадки, подвил крака в дълги кафяви чорапи. Лена разсеяно следеше движението на писалката, с която брат й изписваше криви букви, усмихна се на Юра, кимна — седни…

Ето я цялата тяхна компания. Няма го само Саша Панкратов.

— Уелс предсказва войни, епидемии, разпадане на САЩ — говореше Вадим, — а после властта ще вземат учените и летците.

— Историята на човечеството не е фантастичен роман — възрази Нина, — властта се взема от класи.

— Безспорно — снизходително се съгласи Вадим, — но е интересен ходът на мислите му: учените и летците са лостовете на бъдещата власт, технокрацията, покорила пространството.

— Братлета — каза Максим, — Германия ще се въоръжава, всички се въоръжават.

— Хитлер няма да се удържи дълго — възрази Нина, — осем милиона гласуваха за социалдемократите, пет — за комунистите.

— Ама Телман не можаха да скрият — намеси се в разговора Юра, искаше да каже, че пет милиона, които не са успели да опазят един човек, за нищо не ги бива.

Но на никого и през ум не му мина да търси в думите му скрит смисъл. Твърде силно вярваха самите те, за да поставят под съмнение вярата на другаря си. Можеха да спорят, да се карат, но бяха непоколебими в онова, което представляваше смисъл на живота им: марксизмът е идеологията на тяхната класа, световната революция — крайната цел на борбата им. Съветската държава, е непобедима крепост на международния пролетариат.

— Отвикнали са от конспирацията — каза Максим.

— Димитров разтърсва тази държава като круша — подзе Вадим Марасевич — феерично зрелище, процесът на века!

Той заговори за процеса срещу Димитров, за възможността за война, тоест за нейните симптоми, които разбирал само той и никой друг от околните. Ала тук добре познаваха Вадим и не го оставиха да дърдори. Нова кланица ли? Човечеството не е забравило световната война, отнесла десет милиона живота. Нападение срещу Съветския съюз? Че нима световната работническа класа ще допусне това? И Русия вече не е предишната. Магнитка и Кузнецк дават чугун, пуснати са в експлоатация Сталинградският, Челябинският и Харковският тракторен завод, автомобилните в Горки и Москва, „Фреза“, „Калибър“, заводът за сачмени лагери, построени са първите съветски блуминги.

Гордост изпълваше сърцата им. Ето я тяхната страна, ударната бригада на световния пролетариат, крепостта на наближаващата световна революция. Да, те живеят с купони, отказват си всякакви удоволствия, но затова пък строят новия свят. Когато хората са гладни, отрупаните витрини на торгсините са отвратителна гледка. Но с това злато ще бъдат построени заводи — залогът за бъдещето изобилие.

Те винаги говореха така. И всичко тук бе както винаги. Лъснати паркети, дълга маса под нисък абажур, на масата мармалад — спокойствието на велможния дом. Когато налива чая, Ашхен Степановна пита: „Максим, с лимон ли го искаш?“, и както винаги руското име Максим, изречено от тази арменка, звучи на Шарок неестествено.

И все пак? Какво са постигнали те, за които всичко е достъпно? Нина е учителка, Лена — преводачка от английски в техническата библиотека. Максим завършва пехотната школа, ще тегли армейския ярем. Простодушни са — ето фаталната им слабост. Такива бяха мислите на Юрий Шарок. Но той попита следното:

— Момчета, а къде е Саша?

— Няма да дойде — отговори Максим.

В този кратък отговор Шарок долови неприятната за него сдържаност на комсомолските активисти, знаещи неща, недостъпни за другите.

— Случило ли се е нещо?

Лена каза, че Саша има неприятности и баща й се е обаждал на Глинска.

Непоколебимият Сашка! Я гледай ти! Настроението на Юра се подобри. Когато него, Шарок, го приемаха в комсомола, Саша произнесе краткото „нямам му вяра“ и се въздържа при гласуването. В завода изпратиха Шарок да учи при един фрезист, а Саша пожела да участвува в бързото разтоварване на някакви вагони и цяла година блъска хамалин — на страната, видите ли, й трябвали и хамали. Искаше да учи в историческия, но отиде в технически вуз: на страната и трябвали инженери. От една мая са с Будягин, затова чичката толкова го обича. Но какво ли се е случило? Ако беше някоя дреболия, Будягин е нямало да се намеси.

— В нашия институт — каза Юра — едно момче се обади на събранието: „Какво е жената? Пирон в стола…“

— Прочел го е от Мендел Маранц — обади се Вадим Марасевич.

— …А събранието беше по случай Осми март. Изключиха го от института, от комсомола, от профсъюза…