Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Не се обръщайте веднага — наведена над масата, тихо избъбри Вика, — после погледнете. Зад нас, вдясно, на втората маса седят двама — италианец и момиче…

Всички поред уж между другото огледаха масата. Там седяха италианец и високо слабо младо момиче с марсианска физиономия — огромни очи и много бяла кожа.

— Нина Шереметева — съобщи Вика.

— От онези ли е? — вдигна вежди Ерик.

Забелязала интереса на Ерик към графинята. Вика отговори:

— От тях е, но не от основните, а от западналите.

— Беше омъжена за фотокореспондент, после за актьор, после — актьорът се върна при жена си, интересно как ли ще свърши авантюрата и с италианеца — додаде Виталий.

Тези разобличения бяха провокирани от Вика. Но сега, след като всички ги чуха, тя сметна за нужно да демонстрира такт.

— Е, нали знаете, за хубава жена винаги се чуват клюки.

Намалиха светлината, прожекторите огряха фонтана, засвири оркестърът. Едно момче гледаше Варя: невисоко, с херувимско лице с правилен, леко издължен овал, с високо чело, грижливо вчесана кестенява коса, прав възкъс нос, с добри усмихнати сини очи. Костюмът, ризата, вратовръзката, обувките — всичко беше безукорно, дори прекалено, без гънчица, без прашинка — момче от великденска картичка. Варя си помисли, че е актьор. Толкова красив и елегантен можеше да бъде само един актьор. Танцуваше простичко, без фигури и предизвикателство — именно такъв беше новият стил. А Виталий танцуваше старомодно. Варя се срамуваше да танцува с толкова възрастен кавалер. Херувимът й се усмихна не нахално, а така, приятелски: виждаш ли колко хубаво танцуваме ние в „Метропол“; явно беше от нашите момчета, а не чужденец, малко нещо конте и постоянен посетител на ресторантите.

Музиката замлъкна и всички се върнаха по местата си. Херувимът мина близо до Варя, пак й се усмихна, настани дамата си, благодари й и тръгна към своята маса — от същата страна, на която седеше Варя, само че по-близо до фонтана. Не можеше да се разбере колко точно души и кои именно седят на неговата маса, идваха някакви младежи, сядаха, някои оставаха, други си тръгваха, идваха нови. Херувимът и единствената дама на масата, хубавичка луничава дебеланка, от онези, дето ти е приятно да ги гледаш, не пропускаха танц, дебеланката танцуваше с някого от компанията, херувимът канеше различни момичета. И когато оркестърът засвири румба, се озова до масата на Варя, направи общ поклон и като се обърна към Виталий, поиска разрешение да покани дамата му. Варя сметна тази молба за обикновена ресторантска формалност — тя самата има право да решава с кого ще танцува. Стана и тръгна пред херувима към дансинга.

Той танцуваше румба със същата стъпка, както и фокстрота — стъпка — плъзгане, стъпка — плъзгане. Варя и с лоши партньори танцуваше чудесно, какво да говорим за този…

— Аз пък ви познавам — каза той усмихнат. Имаше снежнобели зъби, но при усмивка се виждаше, че един от тях е леко изкривен.

Начин да се запознаеш чрез заинтригуване: задават ти насочващи въпроси и получават желаните отговори. Примитивно! Варя направи лека гримаса: щом ме познавате, познавайте ме.

— Приятелката ви се казва Вика.

Варя отговори със същата физиономия: защо пък да не познава Вика? Тук сигурно всички я познават.

— Живеете на Арбат — продължи той с усмивка, която откриваше изкривения му зъб и го правеше още по-симпатичен. И гласът му беше приятен.

— Като знаете, че Вика живее на Арбат, не е трудно да се досетите.

— А другата ви приятелка се казва Зоя.

Херувимът се усмихваше тържествуващо: играха, играха и ето че победи той.

Варя се поотдръпна и се вгледа в лицето му. Значи не е било похват, нито игра. Но къде я е виждал със Зоя?

— Вие откъде я познавате?

Загадъчната му усмивка означаваше, че той знае много неща, но няма да ги каже току-така, сега е неин ред да се разкрие.

— Казвам се Льова, а вие?

— Варя.

— Ще разрешите ли да ви поканя за следващия танц?

— Моля.

Тя се върна на масата едновременно с Вика и Ерик. Виталий седеше там, не беше танцувал.

— Варя, да поизлезем — предложи й Вика.

Жените се червяха, пудреха, сресваха — тоалетната приличаше на фризьорски салон. Някаква жена си шиеше копче на колана. Служителката, която даваше салфетки, имаше игли и конци, жените й подхвърляха дребни пари.

— Ама ти какво си мислиш? — попита Вика. — Дойде с нас, а танцуваш с когото ти падне. Нима не разбираш?

— Но Виталик позволи.

— Той позволи да те поканят, а ти трябваше да откажеш. В какво положение ме постави, какво ще си помисли Ерик? Сега всички ще се извървят на нашата маса — видяха момиче, което на никого не отказва.