Майн Рид - Ямайски марони

Брадатият човек беше въоръжен с пушка и пищови, а останалите не носеха огнестрелно оръжие; те държаха в ръка само по един дълъг като рапира нож, чийто калъф висеше на кръста им. И те използуваха същата сабя като оная, с която умело си послужи само преди малко жълтият ловец и която се наричаше мачете.

Когато зърнаха картината под дървото, новопристигналите се стъписаха, по лицата им се изписа силна изненада. Мъжете с испански образ останаха съвсем поразени; негодуванието се смеси със смайването при вида на проснатите на тревата мъртви кучета.

Брадатият мъж, който, както казахме, изглежда беше водач на групата, пръв даде израз на чувствата, които развълнуваха и тримата.

— Как — изкрещя той с пламнало от ярост лице, — как смееш да се бъркаш в нашите работи?

— Caray! 13 13 Caray (исп.) — проклятие! Кой уби кучетата ни? — ревна единият от испанците.

— Demonios! 14 14 Demonios (исп.) — дяволи! С живота си ще платите! — викна другият испанец и вдигна заплашително своето мачете.

— Е, какво, като убих песовете? — отговори жълтият ловец с хладнокръвие, на което се възхити безмълвно наблюдателят от клоните на дървото. — Какво, като ги убих? Ако не бях ги убил, щяха да ме разкъсат.

— Не — обади се единият от испанците, — нямаше да те докоснат. Caramba! 15 15 Caramba (исп.) — по дяволите! Бел.прев. Те са достатъчно обучени, за да не те разкъсат. Кучетата гонеха само него. Защо го браниш? Какво се месиш в чужди работи?

— Грешиш, любезни — отвърна момъкът с чалмоподобната кърпа на главата, усмихвайки се подигравателно. — Не се меся в чужди работи, защото точно това ми е работата: да го запазя, иначе ще пострада джобът ми. Той е мой пленник.

— Твой пленник! — възкликна един от мъжете с озадачен поглед.

— Да, мой пленник и аз имам интерес да не го разкъсат копоите. За главата му ще ми дадат само два фунта награда, а ако го отведа жив, ще ми се заплати двойно повече, и премия отгоре, макар и със съжаление да виждам от инициалите на гърдите му, че премията не ще бъде голяма. Е, какво имате да възразите, господа?

— Ще възразим — разяри се мъжът с черната брада, — че не ни интересуват брътвежите ти. Хич и не искам да зная кой си ти. Досещам се кой ще си, но ще ти кажа направо да не се навираш в нашите работи. Беглецът е роб на Джейкъб Джесурън. Аз съм негов управител. Робът е уловен в Джесуръново землище, тук се простират неговите земи. Беглецът нито е твой пленник, нито ти се полага награда. Предай ни го начаса!

— Caramba — така е, да! — изкрещяха в един глас двамата испанци и в същия миг тримата пристъпиха към беглеца: брадатият управител с пищов в ръка, а двамата му помощници с голи мачетета.

— Само да посмеете! — закани се ловецът с предизвикателен глас, правейки знак на беглеца, чиято пушка той бе напълнил по-рано, да бъде готов. — Мислете му! Първият, който посегне към него или към мене, го чака смърт. Вие сте трима, ние двама, и то единият полумъртъв от нечовешкия побой.

— Трима срещу двама! Не е честно! — намеси се младият англичанин, като се спусна от клона и застана на страната на по-слабите. — Сега силите са равни — добави той, извади изпод дрехата си пищов и го насочи към управителя с намерение да стреля, ако брадатият мъж продължи настъплението.

Това присъединяване към сражаващите се противници — еднакво неочаквано и за двете страни — предизвика общо смайване.

Но когато се видя на коя страна застана Хърбърт, други вълнения отстъпиха място на изненадата. Едната страна го посрещна с погледи на благодарност, а другата — с нескривана враждебност.

Намесата на младия англичанин, не само изравни числото на противниците, но почти уравновеси и силите на двете групи и принуди, кое го не бе рядкост в подобни случаи, брадатият управител и двамата му помощници да се откажат от сражението внезапно изоставени от нападателния си устрем. Почнаха се преговори.

— Кой сте вие? — запита водачът на преследвачите грубо. — Кой е, искам да зная, тоя бял човек, който се осмелява да нарушава островните закони? Знаете какво наказание ви очаква, и давам ви дума, че ще заплатите за постъпката си.

— Ако съм погазил закона — отговори Хърбърт, — готов съм да отговарям за провинението си. Но най-напред трябва да зная какъв закон съм нарушил и не вие ще бъдете мой съдник .

— Помагате на един роб да се укрие.

— Не е вярно — възрази жълтият ловец. — Робът е вече уловен и не може да избяга. Тоя млад благородник, който е толкова непознат за мене, колкото и за вас, сигурен съм, не подпомага никакъв роб да се укрие.