Майн Рид - Ямайски марони

Останалите дрехи на младия ловец се състояха от горна дреха или риза от небесносиня памучна тъкан, скроена като блуза; долна риза от тънко бяло ленено хасе с надиплен нагръдник и отворена яка; панталони от същата тъкан като ризата и светложълти ботуши от грубо обработен бокс. На двете си рамена той имаше ремъци и въжета, които се кръстосваха отпред на гърдите.

На две от презрамките от дясната страна имаше закачен рог за барут и кожена ловна чанта. Откъм същата страна висеше и голяма кратуна, обвита с мрежа от някакъв горски повет, за да я пази от повреда. Под лявото рамо се виждаше гравиран, извит волски рог, явно не за пазене на барут, защото имаше отвор и на двата края. Под рога, до бедрото, се подаваше черна кожена ножница за дългия нож, по който още струеше глиганската кръв.

Това оръжие беше мачете, полусабя-полуловен нож, с право острие и дръжка от сив рог, което се среща ЕЪВ всяка колиба на Испанска Америка — от Калифорния до Огнена земя. Дори там, където испанците бяха минали, без да се задържат, както в Ямайка, вездесъщото мачете можеше да се види в ръцете на ловци и селяни — остатък от конквистадорите.

Преди глиганът да падне мъртъв на земята, момъкът с чалмоподобната кърпа беше твърде зает с разярения звяр, за да има време да се огледа. Едва след като нанесе смъртоносния удар на своя противник, той се изправи и заозърта. Очите му се впериха в пушката на младия англичанин, после в белите останки от палмовото зеле, които бе хрупкал глиганът.

— Охо! — извика той, все още запъхтян, но с поглед, издаващ изненада. — Пушка! Чия ли е? Някой беглец ще е откраднал ловната пушка на господаря си! Най-вероятно! Защо пък е оставил пушката? Какво го е накарало да се махне оттук? Crambo 11 11 Crambo (развален испански) — по дяволите! — Бел.прев. ! Още по-голяма награда и от свинята, стига да го пипна! Накъде ли ще е побягнал? Аха, що виждам? Беглеца? Да, да, той е! Връща се за пушката. Crambo! Какво неочаквано щастие рано-рано: да заловиш избягал роб и да получиш награда за него.

С тези думи ловецът се плъзна крадешком между двата контрафорса, скри се в ъгъла, където се съединяваха корените, и остана неподвижен, като че ли изчаква някого, който се приближава към дървото.

Хърбърт, все още на своя клон, подири с очи човека, когото ловецът бе оповестил. Англичанинът откри новодошлия с изненада — изненада не от появата му, която се очакваше, а от дивия му вид.

Беглецът беше млад момък с медночервен цвят на кожата и права черна коса, разпиляна и безредно паднала на очите, сякаш някой се бе мъчил да я скубе. Лицето му — лице с благороден израз въпреки махагоновия цвят — беше изподрано. Навред по тялото се виждаха белези от нечовешки побой. Грубата памучна риза, която покриваше плещите, носеше следи от кръв и дългите червени резки, които преминаваха през гърба, приличаха на отпечатъци от окървавен ремък. Дрехите му се състояха само от ризата. Главата, вратът, бедрата и краката бяха голи. Начинът, по който той се движеше, изненадваше не по-малко от облеклото. Когато Хърбърт го зърна за пръв път, той лазеше на ръце и колена и все пак напредваше твърде бързо. Англичанинът допусна, че този човек пълзи, за да се укрива, а не защото не може да ходи прав. Скоро истинността на предположението се потвърди. Когато беглецът излезе на полянката, той притича приведен напред към памуковото дърво. Какво щеше да търси той там? Не се ли насочваше към горския исполин като към пристанище за спасение от свирепи преследвачи? Тази възможност беше склонен да приеме Хърбърт, докато ловецът смяташе, че меднокожият младеж се връща за пушката си, защото той и не подозираше, че истинският собственик на пушката се намира точно над главата му.

Англичанинът и ловецът притаиха дъх, при все че се ръководеха от подбуди, които нямаха никаква прилика помежду си.

За няколко секунди беглецът, за какъвто го издаваха действията му, достигна до основата на дървото.

— Стой! — извика ловецът, изскачайки от скривалището си и приближавайки се до новодошлия. — Ти си беглец и мой пленник!

Робът коленичи, кръстоса ръце на гърди и произнесе няколко изречения на непознат език, от които Хърбърт различи само думата „аллах“. Ловецът изглежда също не разбра значението на думите, но позата на младежа и изражението на лицето му не можеха да бъдат погрешно изтълкувани: той молеше за милост.

— Crambo — възкликна ловецът, който се наведе и погледна гърдите на беглеца, на които бяха дълбоко отпечатани буквите „J.J. 12 12 J.J. — английски инициали на търговеца на роби Джейкъб Джесурън. Бел.прев. “ — С тая татуировка на кожата не ми е чудно, че си избягал от господаря си. Сиромахът! Те са го татуирали още по-жестоко по гърба!