Майн Рид - Ямайски марони

— Хей, хей! — отвърна нечий глас.

— Капитан Жоулър ли чувам?

— Хилоу! Кой там? — запита някой от квартердека и малко подир това се показа на мостика загорялото лице на капитан Аминодаб Джоулър.

— Аха, господин Джесурън, вие ли сте? Решили сте пръв да хвърлите едно око на моите чернокожи? Заповядайте! Който пръв дойде, пръв бива обслужен — такъв е тук редът. Радвам се да ви видя, любезни. Как сте?

— Прекражно! Прекражно! Надявам се и вие също, капитан Жоулър. Как е щоката?

— Бива си я, драги. Тоя път всичко е първо качество. Какъвто щеш ръст, цвят и пол, ха-ха! Ще можете да си изберете и заделите, каквото ви сърце иска, повярвайте ми. Елате де, качете се горе да надникнете!

Поканеният търговец на роби улови въжената стълба, която му спуснаха за улеснение, и се покатери с пъргавината на стара маймуна до палубата на кораба. След някой и друг миг, посветен на ръкостискания и приветствия, които показваха, че капитанът и търговецът са стари познати и приятели, доколкото е възможна дружбата между двама разбойници, евреинът нагласи здраво очилата на носа си и започна да преглежда „товара“.

На квартердека на кораба на робите, недалече от изходния люк, се бе изправил млад човек с особена външност, отличаваща го не само от белите, които образуваха екипажа, но и от черните и кафяви роби, които съставляваха товара. Облеклото, държанието и някои други незначителни подробности сочеха, че той не спада нито към едните, нито към другите. Той току-що бе излязъл от каютата и се въртеше на задната палуба.

Щом като имаше достъп до каютата и се ползуваше от привилегията да стои на квартердека, той, естествено, не спадаше към числото на „балите“ човешка стока, но, от друга страна, дрехите и цветът на кожата не позволяваха да се приеме, че той влиза в състава на корабния екипаж. Както облеклото, така и лицето издаваха африкански произход, макар чертите да не бяха от подчертан африкански тип. Те бяха по-скоро азиатски, или по-точно, арабски, ала в известно отношение те се различаваха и от арабските. Всъщност те се доближаваха повече до европейските черти, при все че цветът на кожата отхвърляше възможността въпросното лице да принадлежи към коя да е от европейските народности. Цветът на кожата имаше оттенъка на светъл флорентински бронз, който избива на кафяво.

Момъкът изглеждаше на около осемнайсет или деветнайсет години; висок и добре сложен, той имаше хубави вежди, които се виеха над големи топли очи; леко извит орлов нос, тънки, добре очертани устни; бели зъби, които изглеждаха бисерни поради контраста на тъмната краска на горната устна, и буйна къдрава коса с катраненочерен цвят.

Той по нищо не се различаваше така силно от тъмнокожите роби, както по облеклото. Докато те не носеха никакви или почти никакви дрехи, той, напротив, бе богато натруфен; лицето, гушата, ръцете и краката, от коленете до глезените, бяха единствените открити части от тялото. Туникоподобна къса дреха без ръкави от жълт сатен, покриваща риза с поли до колена, беше пристегната около кръста с пояс от червен китайски креп, по свободно висящите краища на който имаше сърмени ресни. Над лявото рамо се висеше преметнат ешарп от модър бурнусов плат, закриващ ръката, над която висеше; под него се подаваше полускрит ятаган с гравирана ножница и дръжка от слонова кост с резба. Тюрбан на главата и сандали от кордофанска кожа на краката завършваха тоалета.

Въпреки че облеклото имаше азиатски вид и притежателят му приличаше на индусите, известни под името „ласкари“, той бе същински африканец, макар и не от типа, който обикновено се свързва с тази дума и който буди представата за негроидни черти. Той спадаше към един народ, който се различава изцяло от негрите: великата нация на фулахите (фелдите), съставена от войнствени овчари, чиято страна се простира от границите на ДарФур до бреговете на Атлантическия океан; те са господари на Сокото и Тимбукту и фанатични последователи на лъжливия пророк; измежду тях излязоха заговорници против Лейнг 4 4 Александър Гордън Лейнг — шотландец, изследовател на Африка (1793–1826). Бел.прев. и убийци на Мънгоу Парк 5 5 Мънгоу Парк — шотландец, изследовател на Африка. (1771 — 1806). Бел.прев. в Куоро. От тяхната раса произхождаше и момъкът на задната палуба. Той не беше сам, придружаваха го трима или четирима мъже, които също се различаваха от нещастниците в трюма. По-простото облекло и скромната украса показваха обаче, че те са по-низши от него по чин, или, накратко казано, те бяха негови слуги. Смиреността, с която се обръщаха към него, и старанието, с което дебнеха всеки негов поглед и жест, издаваха навик на подчинение, а ако се съди по гъжвите на главата и начина да поздравят с темане, можеше да се заключи, че това е ориенталско раболепие.