Майн Рид - Ямайски марони

Суизълът — смес от ром, захар вода и лимонов сок — бе поставен в голяма купа за пунш, която се намираше на бюфета; напреко върху нея бе сложен сребърен черпак, а околовръст имаше наредени чаши. Това питие се среща по всяко време в жилището на ямайските плантатори, то представлява извор, който никога не пресъхва или който винаги се подновява, щом се изчерпи.

Домоуправителят поднесе на приближилия се до бюфета чифликчия чаша суизъл; той я изпи на един дъх и облизвайки устни, забеляза: „Добър е!“; после се върна към прозореца, където за него поставиха стол близо до креслото на домакина.

Евреинът свали бобровата си шапка, а бялото кепе — впрочем не съвсем чисто — остана на главата му.

Господин Воуан беше много учтив или поне се мъчеше да играе ролята на учтив. Той замълча във внимателно очакване гостът да поведе пръв разговора.

— Гошподин Вожан — започна търговецът на роби, — дойдох да ви видя за една малка жделка, една съвжем мънишка жделка и едва ли заслужава да ви бешпокоя за нея.

Евреинът се запъна леко, сякаш се мъчеше да оглади мисълта си.

— Предполагам, малко черна стока за продан? Нещо чух, че вчера докарали нов товар. Вероятно сте откупили част от него.

— Да-да, купих една малка чащ, съвжем малка чащ. Нямах пари за повеше. Бога ми!… Робите штават вше по-шкъпи, не мога веше да купувам. Тоя жлух, дето го пушкат, ше ще шпрат търговията ж роби, ще ни разори вжишки. Не ли е така?

— О, не виждам от какво можете да се страхувате. Дори да приемем, че британското правителство ще гласува подобен закон, той ще си остане мъртъв. Те не са в състояние да охраняват целия африкански бряг, нито пък бреговете на Ямайка. Струва ми се, г. Джесурън, че вие и тогава пак ще успеете да изкарате малко роби на сушата, нали?

— Уви, гошподин Вожан, не! Никога! Никога не бих дръжнал да нарушавам законите. Ако шпрат търговията, ще прещана да се занимавам с нея. Робите ще щанат много шкъпи за един беден евреин като мен, за да мога да търгувам с тях. Бога ми, те и сега са много шкъпи!

— Празна работа, че робите поскъпват! На вас ви изнася да говорите така, защото навярно искате да ми предложите да купя от стоката ви.

— Не, сега не, тошно сега не. Може би ще имам нещишко за продан след ден-два, но тошно сега не. Нямам ни една глава готова за продан на пазара. Тая сутрин ишкам да купя, не да продам.

— Да купите! От мене?

— Да, от ваш, гошподин Вожан. Щига да ще готов да продадете.

— Я гледай ти каква изненада, драги съседе. Знаех, че винаги сте готов да продавате, но за пръв път чувам, че Искате да купите роби от плантациите.

— Да си кажа правишката, имам един клиент, който ишка едно хубаво момише, за да му прижлужва на масата. Ижмежду моите роби няма нищо подходящо. Шпомних си, ше вие купихте от мене едно момише, та ако ми го дадете, тамам ще ми свърши работа.

— Кое момиче имате предвид?

— Оная малката фулахка, която ви продадох миналата година, тошно жлед като прибрахте тръштиката.

— Аха, Йола?

— Май ше така се казваше. Понеже я купихте страшно евтино, жмятам, ше няма да бъде неижгожна жделка, ако ви дам, да речем, десет фунта ощровни.

— Охоо! — сви презрително рамене плантаторът. — Няма да го бъде, даже и да възнамерявам да продам момичето, ала аз изобщо не смятам да се деля от него.

— Да кажем тогава двайсет?

— Нито два пъти по двайсет, съседе. В никакъв случай не бих продал Йола за по-малко от двеста фунта. Тя се оказа рядко ценна прислужница…

— Двешта фунта — подскочи евреинът от стола. — Ами ше, гошподин Вожан, на ощрова няма ни едно шерно момише, което да зажлужава такава цена. Кам да мога да продам нещо от щоката си за толкова пари. По двама души продавам за двеща фунта.

— Защо, господин Джесурън? Че нали преди малко твърдяхте, че робите поскъпнали.

— Пошкъпнаха, наищина. Ама вие ишкате двойно повеше. Божишко… нали не говорите сериозно?

— Не, говоря сериозно! Даже и за двеста фунта…

— Да не правим повече пазарлък! — избърза да го прекъсне търговецът на роби. — Да не правим повеше пазарлък! Съгласен съм. Двеща фунта, божишко! Ще се разоря!

— Няма опасност, защото не ще ги приема.

— Не ще приемете двеща фунта!

— Не. Нито два пъти повече, ако речете да ми предложите.

— Гошподи! Шуден шовек ще! Защо да не вжемете парите. Ей ги, в джоба ми са.

— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, съседе. Но не мога да продам момичето за каквато и да е цена без съгласието на дъщеря ми. Аз й го подарих.

— Гошпожица Вожан?