Едно друго обстоятелство подкрепяше тези ми убеждения. Забелязах, че когато Галахър го няма, сестра ми не проявяваше такава склонност към веселие, нещо характерно за нея от детинските й години. Но веднага щом той се появяваше, тя цялата се променяше и отново се отдаваше на техните безгрижни шеги.
Любовта не се проявява по такъв начин, мислех си аз. Ако тя имаше сърдечни влечения, то те не бяха към него. Не, тя не беше влюбена в Галахър. Закачките помежду им бяха израз на нежна привързаност между двама души, без искрица любов да бляска в чувствата им.
Неясните подозрения, които подтискаха и двама ни, го бяха натъжили, но не защото ревнуваше, а защото изпитваше дружеско състрадание към мене, а може би и към нея. Държанието му към Вирджиния, макар и да не пристъпваше границите на учтивостта, бе много променено. Нищо чудно, че тя го забеляза — нищо чудно, че поиска обяснение.
— По-бързо, моля ви се! — извика сестра ми, като брулеше лозовите листа с камшика си. — Обяснете ми, шегувате ли се, или всичко това е сериозно? Казвайте и двамата какво има, иначе няма да обядвате. Ще отида в кухнята и ще заповядам да не ви дадат храна.
Въпреки мрачните мисли, които ни измъчваха, нейното държание и шеговитата заплаха накараха Галахър да избухне в смях, но смехът му далеч не приличаше на гръмкия смях, който тя бе навикнала да чува. И аз се усмихнах насила. Разбрах, че е необходимо да скрия чувствата си и със запъване измислих някакво обяснение. Сега не бе удобно да й открия истинските причини за нашето студено държание.
— Вярвай ми, сестрице, много сме уморени и гладни, за да се шегуваме. Помисли само колко дълго сме яздили под палещото слънце. И двамата не сме сложили нищо в уста, откакто сме тръгнали от форта, а закуската ни не бе много богата — царевичен хляб, рядко кафе и солено свинско месо. Как копнея за бисквитите на леля Шеба и за нейното пиле с гарнитура! Моля ти се, да обядваме и ще видиш как ще се променим. След това и двамата ще бъдем весели като чучулиги.
Доволна от обяснението или поне преструвайки се, че е доволна, Вирджиния със смях обеща да ни даде обяд и се прибра, за да се преоблече. Ние с Галахър отидохме в стаите си.
По време на обяда и след това направих всичко възможно да изглеждам весел и доволен. Забелязах, че и Галахър играе същата роля.
Може би това заблуди майка ми, но не и Вирджиния. Скоро забелязах, че у нея се породиха съмнения и към Галахър, и към мене. Тя подозираше, че не всичко е в ред, и започна да се дразни. Когато говореше с нас, в тона й личеше дори неприязън.
ГЛАВА LIII
НАСТРОЕНИЕТО НА СЕСТРА МИ
Това положение продължи до вечерта, както и на следния ден. И тримата — приятелят ми, сестра ми и аз, се държахме сдържано-учтиво един към друг. Не бях се доверил на Галахър. Оставих го сам да разгадае тайната. Той бе истински джентълмен и дори не загатна, че му е известно какви мисли поглъщат цялото ми съзнание. Възнамерявах да излея сърцето си пред него и да поискам приятелския му съвет, но чаках да мине малко време и да се обясня най-напред с Вирджиния.
Търсех подходящ случай. Всъщност представиха ми се много случаи — много пъти имах възможност да остана насаме с нея, но винаги решителността ми ме напускаше. Страхувах се да я накарам да се изповяда.
И все пак смятах, че това е мое задължение. Като неин брат — като мъж, който й бе най-близък роднина, моя задача бе да пазя честта й, да пазя семейното име чисто и неопетнено. Не изпълних това си братско задължение цели четири дни — отчасти поради чувството за деликатност, отчасти защото се страхувах от нещата, които можех да науча. Страхувах се от истината. Че сестра ми е поддържала някакви връзки с индианския вожд и че по всяка вероятност все още продължава да поддържа, че тайно са се срещали — всичко това ми бе добре известно. Но докъде бяха стигнали? Доколко моята сестра се бе унижила? Това бяха въпроси, от отговорите на които аз се страхувах.
Знаех, че ще ми каже истината, ако я помоля, но не и ако й заповядам. Бях уверен в това. Познавах гордия й дух, станал още по-горд в последно време. Когато някой искаше да й наложи нещо насила, тя можеше да окаже упорита съпротива, да бъде твърда и неотстъпчива. Вирджиния бе наследила много черти от характера на майка ми и малко от баща ми. Както вече споменах, тя физически приличаше на майка ми, а също и по характер. Сестра ми бе една от онези жени — сега аз наистина можех да я нарека жена — които никога не са познавали ограниченията на строгата дисциплина, които са израснали с убежденията, че на тази земя нямат господар, че никой не стои по-горе от тях. Затова у нея се бе развило чувство за пълна независимост — чувство обикновено за американските жени и познато в другите страни само сред жените от привилегированите класи. Без контрола на родители, настойници или учители тъй като на учителите бе забранено да я възпитават „насила“, сестра ми бе пораснала и сега се чувстваше независима като кралица.
Читать дальше