Майн Рид - Скватерите

Друг начин е този, който беше приложил Конго. Но той е много опасен и трябва да се използва само от опитни ловци. Представете си, че вместо да хвърли копието отдалеч, както беше направил Конго, ловецът реши да се приближи и да го забие в лъва отблизо. В такива случаи неприятните последствия са неизбежни, дори някои от нападателите можеха да бъдат убити или ранени. Учудвайки се на такова безразсъдство и равнодушие към собствения живот, скватерите помолиха Конго да им разкаже повече за този начин на ловуване. Зулусът потвърди, но добави, че такова нападение не е по волята на ловците, а по заповед на вожда.

Такова нещо е имало и в родината на Конго, откъдето той беше избягал, за да се спаси от местния вожд Шаака. Този кръвожаден тиранин считал всичките си поданици за своя собственост и за свои роби. Само за прищявка или удоволствие той можел да избие наведнъж по няколко хиляди души. А преди това, за още по-голямо свое удоволствие ги подлагал на мъчения. Самият Конго лично беше участвал няколко пъти в нападение на лъв отблизо, по заповед на самия вожд. Веднъж десет души намерили смъртта си, за да изпълнят желанието на безсърдечния вожд — да му доставят жив, дори не ранен лъв. При това, и най-малката драскотина по тялото на лъва щяла да бъде причина за най-строго наказание. Нещастниците, уплашени от страшните наказания, се хвърлили върху лъва с голи ръце и едва след като разкъсал десет жертви, лъвът бил хванат и вързан.

Като поговориха доста за лъвовете, нашите приятели преминаха на темата за ориксите. Оказа се, че най-запознат с тях е Фацетане, тъй като ориксите се срещаха много често в неговата родина, страната на кафрите. Ориксът живее в безводните пустини и се храни с тревата, която се среща тук-там из тези безплодни пространства. Той е благородно и смело животно, което често обръща в бяг дори и лъвовете със заплашителния си вид и особено с рогата си, както успяха да се уверят и нашите скватери. Когато бъде преследван, ориксът не се крие в гъстия храсталак; не бяга към водата, както правят другите антилопи, а се насочва към пустинята, като разчита единствено на бързия си бяг и в повечето случаи успява. Може да бъде настигнат само с много бърз и издържлив кон.

Нашите приятели бяха чували за това, че ориксът е отъждествяван с митичния еднорог, чието изображение се среща в древните гробници, и помолиха ботаника да им го разясни. Според Ханс това се оказваше резултат на недоразумение. В гробниците еднорогът е нарисуван в профил. Ориксът, погледнат отстрани, също като че ли има само един рог, а всъщност формата на главата и рогата му нямат нищо общо с животното от гробниците. Например, рогата на орикса са насочени толкова силно назад, че почти докосват гърба му, а рогът на митическия еднорог е насочен напред.

— Ако допуснем, че изображението е на съществуващо животно, и то живее в Африка — добави Ханс, — това несъмнено е обикновената антилопа гну. Учудвам се, че учените не са признали това до сега. Еднорогът и гну имат еднакъв строеж на главата и тялото, една и съща закръгленост на крайниците, еднаква опашка, завършваща със снопче косми. Наистина, антилопата има два рога, но те са разположени така, че отстрани изглеждат като един. Краищата им не се издигат по-високо от главата и вторият рог се слива с тъмния цвят на тялото и с гривата на животното. А рогът, който се вижда, е насочен напред също както при еднорога. Съвременните художници рисуват този рог прав, но по стените на гробниците извивката на рога е както при гну. Съвременните рисунки също могат да се приемат за верни, защото животното гну, докато е младо, има прави рога. Но аз нямам предвид само тази гледна точка. Древните египтяни несъмнено са познавали всички животни и навярно са избрали гну заради интересните му навици и необикновен външен вид. И няма нищо чудно в това, че египтяните са го избрали за рисунките в гробниците. Разпознаването му като животното еднорог е следствие на погрешно възприемане и тълкуване. Аз мисля, че ако е изобразено съществуващо тогава животно, това е била антилопата гну.

— А еднорогът, който се споменава в Библията, също ли е антилопа?

— Не — отговори Ханс, — еднорогът от Библията няма нищо общо с животните от египетските гробници. Когато Йов казва: „Можеш ли да привържеш еднорога с въже, да ти стане пазач? Ще се облегнеш ли на него, защото е много силен и ще му оставиш ли работата си? Ще му повярваш ли, че той ще възвърне семето ти и ще го посади в градината ти?“ — няма съмнение, че той говори за носорог.