Майн Рид - Скватерите

Ако ставаше дума за биволи, жирафи или дори слонове, двете момчета нямаше да бъдат чак толкова ядосани, защото ловът на такива зверове не ги вълнуваше колкото Хендрик или Виллхелм, но малките признаваха само лов на птици. Нямаше значение, че с дребните си сачми не биха причинили на щраусите дори и драскотина.

Кой знае още колко време щяха да мърморят хлапетата, ако Ханс не беше започнал друг разказ, който също ги заинтересува.

Фацетане също се включи: той беше прекарал по-голямата част от живота си в пустинята, където имаше много щрауси. Бушменът страдаше от липсата на внимание към себе си, особено след подвига на Конго, и сега беше щастлив, че му се удаде случай да повиши авторитета си и да разкаже всичко, което знаеше за щраусите.

И така, като съчетаваха опитността на бушмена и знанията на Ханс, започнаха заедно да разказват за птиците-великани.

Пръв започна Ханс:

— Щраусите живеят главно в Африка, но се срещат и на други места. Същото име са дали на местните птици, много приличащи на щраусите, пътешествениците из Южна Америка, Австралия и островите на Индийския океан. Щраусите обитават пясъчните пустини на Африка, Сирия, Персия, Арабия, но никога горските блатисти и плодородни местности. Щраусите са били известни от незапомнени времена. Знае се, че на римския император Хелиогабал са били поднесени по време на пир шестстотин мозъка от щрауси наведнъж. Това показва, че тогава е имало твърде много щрауси.

— Ама че лаком човек! — възкликна Клаас.

— Страшно лаком! — потвърди и Ян; те двамата с Клаас винаги бяха на едно и също мнение.

— Сигурно след такова ядене той е имал в корема си повече мозък, отколкото в главата — отбеляза Аренд.

— Уверен съм в това! — на свой ред се обади Дебелия Вилхелм.

— Щраусът се нарича още камилска птица, защото напомня камилите — тези кораби на пустинята. И наистина, двата пръста на краката на щрауса са дълги като при камилата, шията и бедрата на щрауса също са голи, а на гърдите си има възглавничка, както и камилата. Плиний и Аристотел описват щрауса като полуживотно, полуптица.

По-нататък след научното описание, с участието и на Фацетане, който познаваше навиците на тези птици, разказът беше допълнен.

Щраусът е кротък, живее на стада до около петдесет птици, и мирно пасе из пясъчните пустини редом със зебри и антилопи. Мъжкият е многоженец — с по две или дори шест женски. Всяка женска снася от дванадесет до шестнадесет яйца. Издълбават гнездото в пясъка — дупка с диаметър около два метра. Мътят се най-много половината от снесените яйца, другите се оставят около гнездото, за да послужат по-късно за храна на новоизлюпените пиленца. Така мислеше бушменът, но Ханс не беше съвсем съгласен. Ученият мислеше, че в гнездото се оставят за мътене само толкова яйца, колкото би могъл мъжкият да покрие с тялото си, а другите просто се оставят наоколо за запас. Обикновено наведнъж се мътят около тридесет яйца. Фацетане разказа, че бил намирал дори и по четиридесет яйца в едно гнездо.

Казахме вече, че мъжкият участва в мътенето на яйцата, главно през нощта, а после го заменя някоя женска. Когато стане горещо, птиците напускат гнездото и оставят на слънцето грижата за топленето на яйцата. В зависимост от горещината, яйцата се излюпват за време от тридесет до четиридесет дни.

Малките се появяват напълно развити и тръгват още на следващия ден заедно с родителите си да търсят храна. Пиленцата са големи колкото малка кокошка.

Родителите полагат много големи грижи за малките. Ако се появи опасност, женските се стараят да привлекат вниманието на нападателя върху себе си: преструват се на ранени, куцат, падат на земята. А в това време мъжкият се опитва да отведе малките надалеч.

По същия начин постъпват дивата патица, яребицата и много други птици.

Яйцата на щрауса са белезникави. Не са с една и съща големина и затова и излюпените пиленца са различно големи. Обикновено яйцето е около шестнадесет сантиметра голямо и тежи малко повече от килограм и половина. Печените щраусови яйца са много вкусни и дори само едно е достатъчно да задоволи апетита на гладен човек. В сравнение с обикновените кокоши яйца, едно щраусово се равнява по обем на около двадесет и четири кокоши.

Черупката им е много твърда и се използва за домакински съдове от бушмените и някои други африкански племена.

Напълно развитата мъжка птица е висока около три метра и тежи до сто и петдесет килограма. Краката й са дебели и мускулести, а само бедрото е по-голямо от всеки овнешки бут.