Майн Рид - Скватерите

Някои казват, че щраусът е най-бързото животно на света. Едно е сигурно — конник не може да го стигне, освен ако не успее да му пресече пътя. Освен това щраусът е и много издръжлив и успява да избяга дори при много дълго преследване.

Когато тича, пръстите му чаткат като копита и изпод тях летят камъни. При по-силен бяг той разперва и крилата си.

Щраусът се защитава, ритайки с крака. Ударът му е толкова силен, че може дори да счупи ръката или крака на човек.

Но главното му средство за защита е неговата бдителност и силното му зрение, което му позволява да забележи отдалеч дори и много малък противник.

Всичко това много затруднява лова на щрауси. Птицата може да бъде издебната и убита само от засада, около нейното място за водопой.

Тъй като щраусите обикновено обитават места, отдалечени от реки и извори, много пътешественици са изказали предположението, че те изобщо не пият вода. Това не е вярно, дори и само поради факта, че разстоянията за тях нямат никакво значение. Други пътешественици, напротив, твърдят че ежедневно щраусите отиват към някое определено място да пият вода. Също така е наблюдавано, че заловените живи щрауси пият твърде много вода.

Но щом засити жаждата си, щраусът вече не може да тича толкова бързо и именно това използват ловците, които ги дебнат при мястото на водопоя.

Щраусите са ценени високо и много ловци са превърнали в професия тяхното преследване. Кожата им, която е много твърда и се отделя трудно, се използва за ушиване на дрехи. Перата им също са много ценни.

Вилхелм Дебелия каза, че тези птици лесно се опитомяват, че самият той е виждал опитомени щрауси в пограничните имения. Но той мислеше още, че това опитомяване не е изгодно, защото голямата птица, вместо да служи само като пазач на по-малките птици, ги мачка с крака и ги изяжда от лакомия. Освен това, щраусът поглъща и всичко, което му попадне пред очите — дреха, парче дърво или метал. Основно щраусите се хранят с клони от дървета и храсти, със семена и плодове, но от лакомия поглъщат и най-несмилаемите неща.

Както и другите птици, щраусите обичат солта, и затова големи стада могат да бъдат срещнати на солените почви в безплодните африкански равнини.

Месото на младите птици е вкусно, но това на възрастните е твърдо и с неприятен мирис. Яйцата са вкусни, особено за любителите. Викът на щраусите напомня звънливо кудкудякане, но понякога прилича и на лъвски рев. Когато е ранен или повален, щраусът съска като разсърдена гъска.

В Южна Америка живеят два вида щрауси: нанду и петизе. Те си приличат по вид, цвят и начин на живот, но не са еднакви на ръст и живеят на различни места. Нанду, който обитава широките равнини на Ла Плата, е по-едър от петизе, който се среща изключително в южната част на Патагония.

По външен вид нанду прилича на африканския щраус, перата му са сивокафяви. Но на ръст е по-малък, не повече от метър и половина. Перата му не се търсят толкова много и от тях се правят само домашни метлички и ветрила. Навиците на нанду са същите като на африканския щраус: живее на стада, изравя гнезда в пясъка, излюпва около тридесет-четиридесет яйца, много е подозрителен и предпазлив, бяга много бързо, рита много силно и остро пищи, когато го нападнат.

Но нанду си има и някои особености. Храни се с трева, корени и малки рибки, които остават на брега след спадането на водата в реките, с удоволствие гази във водата и плува през реките и бързите потоци. Ловците го залавят с ласо.

Петизе е по-малък от нанду, но по всичко друго прилича на него. Петизе е прекрасен ловец и живее край реките и дори в хладни местности. Яйцата му са светлосини.

В Северна Америка не се среща нито един от тези видове животни, макар че и там има огромни равнини.

В Южна Америка нанду живее в ограничена област, по на север към екватора.

Друг близък роднина на щрауса е птицата ему. По външен вид и навици тя напълно се доближава до щрауса и нанду. Възрастният мъжкар достига два метра височина. Ему живее също на стада, прави гнезда в пясъка, много е подозрителен, бързо тича, защитава се с ритане, отлично плува, издава звуци, напомнящи биене на барабан. Снася яйца, колкото тези на щрауса, но светлозелени на цвят.

В Австралия живеят две породи местни щрауси, а също и две породи нанду. По-дребните се срещат в Северна Австралия.

На полуостров Малака и Зондския архипелаг живее птицата казуар, също от семейството на щраусите, но напомня повече нанду и петизе. Тя има гъсто, тъмно оперение, което по-скоро прилича на косми, отколкото на пера. Шията и главата й са голи, кожата й е синкава, с оттенък на тъмночервено. Казуарът живее не в пустините, а в плодородните равнини и се храни със сочна трева. Навиците му са същите като на другите видове щрауси. И той рита при самозащита, снася яйцата си в пясъка и ги оставя да се мътят под лъчите на слънцето; тича бързо, брани се храбро и може да бъде считан за едно от най-интересните животни.