Майн Рид - Скватерите

— Я вижте — викна Ханс с поглед, вперен в звяра. — Щитът се отдалечава!

Това беше съвсем вярно. Бронята, макар и наведена към земята както преди, бавно се отместваше също като грамадна костенурка.

Скватерите задържаха конете и със замрели сърца зачакаха по-нататъшното развитие на драмата, която се разиграваше пред очите им. След няколко минути щитът престана да се движи. Звярът, който или не забелязваше какво става, или не се безпокоеше от това, си стоеше, както и преди, твърдо уверен, че жертвата не може да избяга по никакъв начин. Може би след малко лъвицата би направила нещо, но в този момент щитът се повдигна и отново изсвири нов асагай, хвърлен от ръката на храбрия Конго.

Този път зулусът се прицели по-добре. Лъвицата беше изложила на прицел гърдите си и желязното острие прониза сърцето й. Последва остър, къс рев, могъща въздишка, последно потреперване — и страшният звяр вече лежеше неподвижен на земята…

Победните викове на всички се сляха с последната въздишка на лъвицата. Ловците долетяха на мястото на сражението и горещо поздравиха зулуса с чудесната победа.

Като стигнаха до мястото, където лъвицата пазеше от хиените трите трупа, бяха поразени от нова изненада: начинът, по който бяха преплетени телата на мъртвия лъв и пронизалия го орикс. Антилопата не беше успяла да извади рогата си от тялото на своята жертва и беше посрещнала смъртта си още преди да е нанесла смъртоносния си удар лъвицата.

Както разказаха Конго и Фацетане, такъв край на борбата между лъв и орикс се срещаше често. Случвало се е победителят орикс дори да загине от глад, защото не е успявал да извади рогата си от тялото на победения звяр.

Ловците одраха веднага женския орикс, чието месо беше по-крехко. Пренесоха го в лагера нарязано на сочни късове и докато го печаха, весело си припомняха подробностите от току-що преживяното.

Докато стане готова вечерята, ловците пренесоха в лагера труповете на лъва и лъвицата. Зверовете бяха тежки и се наложи да ги влачат по тревата, с помощта на яки кожени ремъци.

Възнамеряваха да одерат кожите им. Лъвската кожа не е много ценна, но е доказателство за голяма ловджийска смелост. Тези трофеи не биваше да бъдат оставяни през нощта в полето, защото хиените щяха да ги разкъсат. Неверни са твърденията, че хиените не се докосват до трупа на лъв. Хиената яде всичко — дори друга мъртва хиена и затова е най-отвратителното животно на света.

От само себе си се разбира, че взеха и мъжкия орикс. Много голям и тежък, той създаде доста работа на ловците. Точно удобен случай за Вилхелм да прояви голямата си физическа сила. Той отстрани тримата приятели, които напразно се мъчеха да помръднат трупа, и само с една ръка затегли ремъка. Влачеше животното толкова леко и без усилия, все едно че беше котенце.

Нарязаха грижливо месото на антилопите на удобни за пренасяне и сушене парчета. Решиха да не остават повече на това място, защото водата не беше добра за пиене.

Рогата на ориксите още повече заслужаваха да бъдат запазени като ловни трофеи, заради красотата им: дълги, лъскавочерни, с чудни пръстени. И те намериха място в колите.

Като привършиха всичко това, младите скватери можеха вече да се настанят удобно около огъня и да се заемат с вечерята. Всички признаха, че печеното месо е превъзходно и, както казахме вече, бяха в отлично настроение. Разговорът, разбира се, се отнасяше до лъвовете и силен, весел смях екваше при припомнянето на военната хитрост на Конго.

Всеки от тримата наши приятели, без малките Клаас и Ян, имаше какво да разкаже. Аренд и Дебелия Вилхелм бяха вече участвали в лов на лъвове в околностите на Грааф-Райнет. Ханс и Хендрик бяха срещали лъвове по време на експедицията си за лов на слонове, а бушменът беше най-старият ловец измежду всички. По-добър и от него, разбира се, беше зулусът Конго, макар че такова признание би разярило дребния бушмен. Много неща разказаха двамата туземци за ловните си приключения.

Някои от нашите приятели бяха чували за един практикуван от бечуаните и зулусите лов на лъвове, който се състоеше в следното: Няколко ловци, въоръжени само с копия и снопчета щраусови пера, забодени на пръчка, почти голи, както е обичаят на повечето туземци, нападат лъва — все едно дали в горски гъсталак или в открито поле. Щраусовите пера служат за подмамване на звяра, който се насочва към пръчката с перата, която е забита в земята, а ловецът всъщност стои встрани.