Майн Рид - Скватерите

През това време не бяха настъпили никакви промени. Лъвицата продължаваше да се върти наоколо с ужасен рев, а хиените се опитваха да се приближат до труповете, без да свалят очи от нея.

Като видяха зулуса, хиените страхливо побягнаха към близките храсталаци. А лъвицата сякаш изобщо не забелязваше ловеца. Тя дори не обърна глава, а само продължаваше да реве.

Зулусът се приближи и спря на около двадесет стъпки от нея, опря щита на земята и го задържа отвесно, а после хвърли с дясната си ръка асагая толкова силно, че той изсвири във въздуха. Копието се заби между ребрата на лъвицата. Тя приклекна, захапа копието и го пречупи със зъбите си като сламка. Железният връх обаче остана в раната. Лъвицата повече не се опита да го извади, защото беше забелязала зулуса. Тя изрева и се хвърли към него. С един скок успя да измине три четвърти от разстоянието между тях и със следващия скок сигурно щеше да бъде вече върху раменете му, но кафърът беше готов и когато тя скочи, той като че ли изчезна.

Това негово изчезване беше странно, но ако младите скватери не бяха следили всяко негово движение, нямаше да знаят, че той се бе скрил зад щита, също както костенурка в черупката си, и напрягаше всичките си сили да издържи на силния удар.

Лъвицата беше още по-учудена. Вместо върху плячката, тя се намери върху нещо твърдо, което изкънтя от удара, но не се поддаде на ноктите й. Измамена по този начин, тя се хвърли встрани и започна да оглежда чудния предмет. После изрази недоволството си със странен рев и се отдалечи с големи и бързи крачки.

Като разбра, че лъвицата се е отдалечила, зулусът повдигна единия край на щита и като видя, че звярът е далеч, изправи се в цял ръст и хвърли второто копие.

И този асагай се заби в тялото на лъвицата. Без да губи време да го прегризва, тя бързо се обърна и с още по-голяма ярост се нахвърли върху противника си. Но както и първия път ноктите й срещнаха само една твърда повърхност. Съвсем разярена, лъвицата не тръгна да бяга, а се опитваше със силните си лапи да разкъса странния предмет, който скриваше врага й, или поне да го отмести. Човек лесно можеше да си представи колко голяма беше опасността. Ако лъвицата успееше да отхвърли щита, неизбежна смърт очакваше Конго. Осъзнавайки това, той държеше щита с всичките си сили.

В продължение на няколко минути опитите на лъвицата бяха безуспешни. Тя отново се отдалечи и по ръмженето й зулусът можеше да определи мястото, където тя се намираше. Той отново се надигна и във въздуха изсвири третият асагай, който улучи шията на лъвицата.

Новата рана още повече разяри звяра. За трети път той се хвърли към недостъпния си противник, който едва успя да удържи щита прав пред себе си. Още секунда и той щеше да бъде разкъсан. Но горкият зулус беше спасен от здравината на биволската кожа, от която бе направен щитът. Лъвицата трябваше отново да се откаже от нападението си. Но сега, вместо да се отдалечи, тя започна да заобикаля непроницаемата броня, зад която се криеше врагът й. Горкият Конго, той се озова в обсада!

Макар че не бяха съвсем близо, младите скватери разбраха, че звярът е решил твърдо да не напуска поста си, без да победи, и че Конго е попаднал в собствения си капан.

Какво ли щеше да стане с него, ако лъвицата вземеше решение да продължи обсадата? Ясно беше, че ако Конго повдигне щита, за да се опита да хвърли ново копие, с него ще бъде свършено.

Имаше дори нещо комично в наблюдаваната картина: лъвицата, която яростно ревеше на две крачки от щита и го гледаше втренчено и злобно, и до нея грамадната броня, под която неподвижен и мълчалив лежеше кафърът.

Младите ловци се развикаха да го предупредят, като мислеха, че той не я вижда. Но това не беше вярно — по рева и тежкото дишане Конго много точно усещаше къде се намира противникът му и можеше да разбере, че не бива да се показва извън прикритието си.

Беше изминал вече половин час от началото на обсадата, но страшният звяр не показваше никакво намерение да напусне поста си. Нашите приятели решиха да се намесят и да се опитат, ако не да убият, то поне да прогонят лъвицата.

Слънцето залезе, нощта наближаваше. Какво щеше да се случи в нощната тъмнина? Конго можеше да се умори, да задреме и тогава безжалостната лъвица щеше да победи. Трябваше да нападнат веднага, за да успеят да освободят кафъра, като използваха последната Дневна светлина.

Вече бяха оседлали конете, но ботаникът, който имаше много остър поглед, видя, че разстоянието между щита и разярения звяр се е увеличило. Явно беше, че лъвицата, която най-внимателно пазеше врага си, не се е помръднала от мястото си.