Майн Рид - Скватерите

Скоро разбрах каква бе работата. Дразнеше го видът на моята кърпа, която, както знаете, е ярко червена. Наистина, спомних си, че червеният цвят страшно възбужда дивите бикове и ги докарва почти до побесняване.

След това, разбира се, веднага скрих кърпата си, защото нямах и най-малко желание да дразня животното. Но то не можа скоро да се успокои, яростта му бе твърде много възбудена. Дори напротив, то се хвърляше, биеше с рога и ровеше сякаш по-силно, макар че пред очите му нямаше вече нищо червено.

Започнах да се тревожа. Никога не бях помислял, че гну може да бъде така неукротим в мъстта си. Раната очевидно го болеше много; той знаеше, че аз съм му я нанесъл и, изглежда, твърдо бе решил да си отмъсти и с всички сили работеше с рога и копита.

Положението започваше да ми досажда. Разбира се, животното не можеше да ме достигне, но аз толкова отдавна бях излязъл от лагера, оставил децата сами, и съвестта ме мъчеше. Може би там се беше случило някакво нещастие — и тези мисли все повече ме измъчваха.

За себе си не се безпокоях, защото бях уверен, че животното скоро ще се умири и ще си отиде. Само два или три пъти; когато подскачаше особено високо, се промъкваше страх в сърцето ми, но и то за не повече от минута.

Но ето, появи се нов враг, толкова ужасен, че в първия момент почти бях готов от ужас да скоча право върху рогата на гну.

Казах вече, че животното бе сринало няколко кулички на мравуняка и бе открило дупки към вътрешността на жилището на насекомите, тоест не към главното помещение, а към външните галерии, които го ограждаха.

Щом се отвореше дупка, от нея тутакси изпълзяваха множество мравки. При това, когато още първия път приближих към този край, забелязах, че много мравки сновяха отвън; още тогава това ме учуди, защото те обикновено се крият под земята. Но тогава не придадох на това особено значение. После цялото ми внимание бе погълнато от действията на гну и съвсем не обръщах внимание на насекомите.

Но ето, случайно погледнах надолу и в ужас скочих на крака, и както си признах вече, бях готов да се хвърля право върху рогата на разяреното животно!

Неизброими пълчища мравки изпълзяваха от всеки отвор, пробит от животното и всички се изкачиха по конуса нагоре, идеха право към мен! Предните вече почти бяха стигнали краката ми.

Колкото и да са малки тези създания, струваше ми се, че разбирах намеренията им: всичките бяха въодушевени от едно чувство, една твърда решимост — да ме атакуват! В това не можеше да има съмнение. Те се движеха в правилни редици, отмерено, като че някакво разумно същество ги водеше, и вървяха право към мястото, където стоях аз.

По вида им познах, че са воини; за това говореха широките им глави и грамадните, силни челюсти. Знаех, че те хапят страшно.

Тази мисъл ме ужаси. Признавам, никога в живота си не съм чувствал такъв страх. Неотдавнашната ми среща с лъва беше нищо в сравнение със сегашното положение.

„Сигурно ще бъда изяден от термитите!“ — такава беше първата ми мисъл като ги видях. Такива случаи е имало; да, помня, че съм чувал такова нещо, чувал съм, че белите мравки нападат дори заспали хора и ги изгризват до костите. Подобни разкази един след друг възкръсваха в паметта ми и най-после ме доведоха до убеждението, че ако не избягам веднага, мравките ще ме изхапят до смърт и ще ме изядат…

— Какво можех да направя? Как да избягам от тези два ужасни врага? Ако слезех долу, гну навярно щеше да ме убие. Той все още беше тук, свирепият му поглед все още бе отправен към мене. Но ако останех на мястото, където бях, тези безброй отвратителни насекоми щяха да ме изхапят и изядат.

Чувствах вече техните ужасни зъби. Тези, които бяха най-напред, вече започваха да изпълзяват по краката ми. Старателно ги отърсвах, но все някои успяха да ме ухапят през дебелата сукнена дреха.

Изкачих се на самия връх на конуса. Той беше така тесен, че едва можех да се задържа на него; но аз танцувах като акробат — така силно ме хапеха постепенно изкачващите се мравки.

Какво щеше да стане като ме нападнеха всички тези пълчища? Ето — те се изкачиха на последната тераса! Скоро щяха да бъдат вече на върха, където бях аз. Милиарди от тях щяха да ме покрият…

Казах си: не, не съм в състояние да мисля какво ще правят те. По-добре да имам работа с гну. Ще скоча долу. Може би някой щастлив случай ще ми помогне. Ще се боря с гну, ще пусна в ход пушката си. Може би ще успея да се покатеря на друг мравуняк. Може би…