Майн Рид - Скватерите

Всички хукнаха подир тази главня, колкото можеше по-бързо. Гласът на бушмена се чуваше далеч, но викът на Ян — уви! — още по-далече.

Те не можеха да разберат нищо и с всички сили бързаха, измъчвани от зловещи предчувствия.

Когато най-после бяха вече само на петдесетина крачки от горящата главня, тя изведнъж се свали долу, после също така бързо се издигна, пак се свали, при което ругатните и проклятията на бушмена се чуваха по-силно отпреди. Очевидно, той жестоко биеше някого. Но гласът на Ян вече не се чуваше. Дали не бе умрял той?

Ужасното съмнение накара бащата и братята да затичат още по-бързо напред.

Когато стигнаха бушмена, страшна картина се представи пред очите им. Ян лежеше на земята под един храст, за корените на който се бе здраво заловил с ръце. Около едната му ръка бе омотан краят на дълъг ремък, за другия край на който бе вързан малкият уреби, страшно обезобразен и вече мъртъв. До него стоеше Свартбой с пламтящата главня, която сега светеше особено силно, понеже той току-що бе гощавал с нея една хищна хиена. Звярът вече го нямаше, той отдавна бе изчезнал, но никой не мислеше да го преследва, всички бяха твърде много заети с малкия Ян.

Веднага вдигнаха детето и започнаха грижливо да го разглеждат, да видят как е ранено. Но за обща радост се оказа, че няма никаква рана, ако не се смятаха драскотините от храста и белезите от стегнатия ремък на ръката. Той скоро дойде на себе си и увери всички, че не чувства никаква болка. Бащата и братята пожелаха по-скоро да узнаят подробностите по тайнственото приключение.

Момчето им обясни. Оказа се, че той бил легнал да спи заедно с другите във фургона; но не можал да заспи, защото все мислил за своя уреби, който, по липса на място във фургона, бе нощувал с Тоти на земята, завързан за колелото.

На момчето много му се дощяло, преди да заспи, още веднъж да погледне своя любимец. Без да казва никому ни дума, то внимателно излязло от екипажа, отишло при животното, отвързало го и го отвело при огъня да го вижда по-добре.

Като му се любувало известно време, детето помислило, че Свартбой сигурно също с удоволствие ще му се порадва. И без да мисли много, разбудило бушмена.

Свартбой наистина нямал ни най-малко желание да става да се любува на животно, каквото бе ял навремето неведнъж. Но малкият Ян бе негов любимец и той не се разсърдил, а изпълнил прищявката му.

Известно време приятелите седели и хвалели красотата на уреби; но на бушмена скоро му омръзнало и предложил на Ян да си лягат. Момчето се съгласило, но с условие, че Свартбой ще му позволи да легне при него. Той ще си донесе от фургона одеялото и няма да му пречи никак.

Свартбой отначало не се съгласявал. Но Ян заявил, че във фургона му е студено и затова бил излязъл оттам при огъня. Хитрецът, разбира се, измислил всичко това. Но Свартбой никога не можеше да откаже каквото и да било на детето и в края на краищата се съгласил и сега. Струвало му се, че в това не може да има нищо опасно, тъй като дъжд не можело да се очаква. Като получил позволение, Ян отишъл във фургона, тихичко се вмъкнал, взел одеялото си, върнал се с него назад при огъня и легнал до бушмена. Уреби бил също там и за да не избяга през нощта, Ян го завързал с ремък, а свободният му край намотал на ръката си.

Няколко минути момчето все още се любувало на Прекрасното животно. Но после сънят започнал да го оборва и образът на уреби придобил в очите му неопределени форми.

За случилото се по-нататък Ян не можеше вече да даде ясна сметка. Той се събудил от жалкия вик на уреби; в същото време нещо го дръпнало за ръката и той не успял дори да отвори очи, когато почувствал, че някой със сила го влече по земята.

Отначало му минало през ума, че Свартбой иска да го уплаши. Но когато го влекли край огъня, той видял, че не е Свартбой, а някакво голямо черно животно било грабнало уреби и влачело и двамата.

Разбира се, започнал да вика за помощ, като се мъчел в същото време да се залови за всичко, което му попадало под ръка, за да се задържи и да не остави да го отвлекат. Но не можал да направи нищо, докато се намерил сред гъсти храсти. Там успял да се залови с ръце за клоните и се задържал, макар че знаел, че не би могъл дълго да противодейства на силното животно, което го влачело. Но тъкмо в това време дотърчал Свартбой с пламтящата главня и започнал с всички сили да бие мръсното животно.

Като се върнаха във фургона, бащата още веднъж огледа момчето при светлината на огъня; рана нямаше нийде. Но нещастният уреби беше така обезобразен, че не можеше да представлява вече никакъв интерес.