Майн Рид - Скватерите

Мястото беше избрано много сполучливо. В сянката на дървото четиримата прекрасно можеха да виждат всичко, което ставаше около огньовете, докато самите те оставаха незабелязани.

Едва погледнаха и тутакси разбраха каква е работата, какво бе привлякло тук толкова много хищници. Оказа се, че те самите бяха виновни за това: месото на слона, което бяха накачили да съхне, бе послужило за примамка, за него бяха пристигнали всички тези животни.

Ведно с това Фон Блум разбра, че бе направил грешка, като бе окачил месото доста ниско — хиените лесно можеха да го стигнат.

Наистина, дори в момента, когато всички те, готови да стрелят, бяха застанали, осветени от огньовете, една от хиените подскочи с настръхнала козина, изправи се на задните си крака, грабна един къс, смъкна го от гредата и бързо изчезна с него в тъмнината.

След това се чу как другите хукнаха подир нея да вземат участие в плячката. И няма съмнение, че късът бе унищожен за не повече от половин минута, защото блестящите очи и святкащите бели зъби показваха, че цялата глутница наново се бе върнала, готова за ново нападение.

Никой от ловците не стреля; хиените се движеха около огньовете с такава бързина, че беше невъзможно да се прицелят точно. А барутът и куршумите бяха много скъпи, за да ги хабят напразно.

Ободрени от успеха, хиените приближиха и след малко биха направили общо нападение върху вкусните късове и без съмнение биха грабнали по-голямата част от тях. Но именно в този момент Фон Блум реши да остави пушката и да поправи грешката си, като вдигне месото по-нависоко, така че хиените да не могат да го достигнат.

Но как можеше да направи това? Трябваше да имат нови, високи клонове, а в тъмното къде щяха да ги намерят?

Най-после Ханс намисли. Измъкнаха някои от прътите и ги навързаха един за друг; по този начин получиха високи колове, на които поставиха напречните греди. Когато накачиха месото на тези нови сушилни, то се оказа на дванадесет фута от земята и можеха да бъдат уверени, че нито хиени, нито чакали ще го достигнат.

Като свършиха тази работа, ловците наново застанаха в сянката на дървото, за да видят какво ще правят хищниците сега.

Не стана нужда да чакат дълго. Не минаха и пет минути и цялата глутница приближи към месото с предишния вой, лай и смях. Но сега към тези звуци се прибавиха и викове на яд и отчаяние, защото те веднага разбраха, че съблазнителните късове са вече недостижими за тях.

Но те не си отидоха преди да се убедят в това. Няколко по-едри и смели хиени приближиха и започнаха да подскачат като се мъчеха да достигнат месото. Едва след няколко опита се убедиха, че е безполезно и разочаровани се наканиха да си вървят. Тогава Фон Блум, възмутен, че го бяха накарали да става, реши да си отмъсти.

Направи знак на другарите си и изведнъж се чуха три изстрела.

Този неочакван залп накара хиените и чакалите бързо да си отидат и в тъмнината ясно се чуваше тропотът На краката им. Но три хиени и един чакал останаха на мястото си; чакалът бе убит от отровна стрела на Свартбой, който я бе пуснал в същото време, когато другите стреляха с пушките.

Ловците наново напълниха пушките и почакаха около половин час, за да видят няма ли да се върнат животните. Но нито хиените, нито чакалите се видяха вече.

Разбира се, не бяха отишли далеч, защото техният див концерт се чуваше нейде наблизо. Наистина, бяха намерили другата половина от трупа на слона, потопена в езерото и пируваха там.

В лагера се чуваше ясно пляскането на водата, в която се нахвърляха за плячката и техният лай, ръмжене, смях и вой ставаше все по-силен.

Но нито Фон Блум, нито синовете му обръщаха внимание на тези крясъци. Щом се убедиха, че животните няма да се върнат, всички наново си легнаха и бързо заспаха.

На другата сутрин хиените и чакалите изчезнаха, и за учудване на ловците, не беше оставено нито късче месо по костите на слона. Грамадният скелет лежеше съвсем оглозган. Дори нещо повече, лакомите животни бяха изяли и два коня, които завършваха наблизо своето жалко съществуване; техните скелети бяха също така изглозгани тази нощ.

Това показваше, че тук имаше много хищни животни. А в същото време непременно и много различен дивеч, защото без такъв и хищниците не биха могли да съществуват.

Наистина многобройни следи по брега, където се бе разливала реката, показваха, че през нощта при водата бяха дохождали най-различни животни. Имаше следи от кръглите стъпки на квага и близкия й дов; малката следа на хемсбок и по-широката на елен. Най-после Фон Блум намери и следи от страшния лъв. Макар че ръмженето му не се чуваше тази нощ, никой не се съмняваше, че ги е имало тук. Присъствието на любимата му плячка — кваги, антилопи и елени — беше сигурен признак, че царят на горите бе наблизо.