Майн Рид - Скватерите

Ако първият скок излезе несполучлив, ако лъвът не улови плячката си изведнъж, обикновено не се втурва да я преследва, а се обръща и избягва в противната страна.

Понякога наистина се случва плячката да му се види много съблазнителна и тогава той прави втори и дори трети скок.

Но ако и така не сполучи, решително се отказва от преследването.

Лъвовете живеят обикновено усамотени, макар че доста често се случва да се срещнат по десет и дори по дванадесет. Заедно отиват на лов и действат като си помагат един на друг.

Те нападат и умъртвяват всички видове животни, които се срещат в местността, където живеят; нападат дори грамадния носорог, макар че това чудовище често побеждава лъва. Младите слонове също така стават понякога плячка на лъва: жирафи, бизони, орикси, гну — всички трябва да отстъпят пред неговата сила.

Но не винаги лъвовете са победители в борбата с тези животни. Случва се понякога едно или друго от тях да го надвива и той на свой ред бива умъртвен.

Ловът на лъвове не е професия. Кожата им има малка стойност, месото им не е годно за храна. А тъй като ловът е придружен с голяма опасност и ловецът, както вече казахме, лесно може да избяга с кон, не биха ги и закачали, ако не унищожават добитъка и конете на фермите. Но тези нападения върху стадата озлобяват извънредно много пострадалите скватери и те горят от желание да отмъстят. Ето защо в някои местности ловът на лъвове става с особено ожесточение, което е с ужасни последици изобщо за природата.

Но там, където няма скватери-скотовъдци и тази причина не съществува, там лъвовете почти не се преследват. Дори нещо повече: колкото и да е странно, бушмените и другите скитнишки африкански туземни племена не убиват лъвовете, дори и в случаите, когато лесно могат да направят това, защото те гледат на лъва не като на враг, той е за тях доставчик на храна — те се хранят с остатъците от неговата плячка.

Хендрик, който беше чувал това по-рано, попита сега Свартбой дали е вярно.

Бушменът веднага отговори утвърдително.

— Бушмените — рече той, — обикновено дебнат лъва: те го намират или по следите, или по някакви други белези: често в този случай им помагат ястребите, които им посочват пътя. По едни или други знаци те намират леговището на лъва. Ако „тао“ си е вкъщи или яде, те чакат скрити наблизо, докато звярът излезе. Тогава се промъкват и задигат остатъците, недоизядени от него. Често намират по този начин по половин или дори три четвърти от някое голямо животно, което сами едва ли биха могли да убият.

Като знаят, че лъвът рядко се нахвърля върху хора, бушмените не се боят много от него. Напротив, те дори се радват, когато в техните места се появят много лъвове, защото се надяват, че тези прекрасни ловци ще снабдяват с храна и тях.

Пътниците биха говорили много по-дълго за лъвовете, ако не беше печалното състояние на конете им; трябваше да се погрижат за нещастните животни. С изключение на малкото часове, които бяха прекарали на пасището в новия лагер, тези бедни животни не бяха яли нищо още от появата на скакалците. А междувременно, макар че пътешествениците ги силеха, колкото можеше, все пак по-рано от късна нощ не можеха да разчитат да стигнат до лагера.

Беше вече съвсем тъмно, когато наближиха мястото, където бяха почивали през нощта. Беше много тъмно. На небето не се виждаше нито луна, нито дори звезди. Целият небесен свод бе покрит от гъсти, тъмни облаци. Сякаш се готвеше силна буря, но дъжд още нямаше.

Пътешествениците решиха да спрат тук, за да дадат на конете възможност да се подкрепят с трева. С тази цел те слязоха от конете, но трева не намериха. Гледаха почвата на едно, на друго място — навсякъде гола земя, ни стръкче трева.

Това беше много странно. Защото до вчера тук беше добро пасище, нали бяха спирали тук. А днес — пустиня.

Конете наведоха глави към земята, но тутакси се изправиха, като пръхтяха, явно разочаровани. Те с наслада биха яли и най-твърдата трева, защото бяха така гладни, че жадно се нахвърляха върху листата на храстите, които срещаха по пътя.

Но какво се беше случило? Нима скакалците бяха дохождали и тук? Не. Растящите тук мимози бяха запазили нежните си листа, което не можеше да бъде, ако скакалците бяха дохождали.

Пътешествениците съвсем не можеха да разберат защо беше изчезнала тревата. До вчера с положителност имаше трева тук. Впрочем така ли бе? Дали наистина вчера бяха тук? Може би бяха сбъркали пътя?