Майн Рид - Скватерите

Отначало той реши да изреже с нож на вратата толкова голяма дупка, че да може през нея да вижда вътрешността на къщата и да вкара дулото на пушката. Ако една дупка се окажеше малка и нямаше да има достатъчно светлина, можеше да изреже и друга, на капака. Тогава цялата вътрешност на къщата щеше да се вижда добре, защото краалът се състоеше само от една стая. Когато скватерът живееше тук, тази стая се разделяше на две със закачени кожи от зебра. Но сега тази преградка беше махната и жилището бе само една стая.

Този план не се харесваше особено на Фон Блум, но той не можа да измисли нищо друго. Така поне възможността да бъде убит звяра, бе голяма.

Отворите, направени на вратата и на капаците, биха им дали възможност да изпратят в звяра, колкото си искат куршуми, при което самите те през всичкото време щяха да бъдат в пълна безопасност. Но за да се изрежеха два отвора, трябваше много време. А конниците не можеха да стоят тук дълго: конете им вече бяха отслабнали от глад, а преди да имаха възможност да ги нахранят, трябваше да извършат още дълго пътешествие. Не, не биваше да губят време да изрязват отвори. Трябваше да измислят някакъв друг, по-бърз начин да унищожат врага.

— Татко — изведнъж запита Хендрик, — а какво ще кажеш, ако запалим краала?

— Това е прекрасно! Твоят план е много лесно изпълним.

… Фон Блум погледна към покрива: той беше направен от големи сухи греди, преплетени с тънки летви и покрити със слой тръстика, един фут дебел. Всичко това щеше да пламне много бързо и да даде такова количество дим, което по всяка вероятност да задуши лъва, преди пламъкът да го докосне.

Предложението на Хендрик бе прието и зримата започнаха да се готвят да подпалят къщата.

До нея имаше запас сухи клони, които скакалците не бяха унищожили. Тези клони щяха да помогнат да направят пожара. И тримата се заловиха да ги пренасят към вратите на краала и скоро натрупаха грамаден куп.

Но лъвът сякаш разбра намерението им; защото макар че досега бе мълчал през цялото време, започна странно да реве. Може би го бе разтревожил шумът, който правеха клоните, като удряха по вратата. Във всеки случай той разбра, че мястото, което, както бе мислил, можеше да му послужи за убежище, се оказа капан и сега нетърпеливо искаше да излезе. Чуваше се как се блъскаше от прозореца към вратата, като ги дращеше така силно със страшните си нокти, че те се тресяха, а ревът му ставаше по-страшен.

Но ловците, макар и не без страх, все пак продължаваха работата си. Конете бяха под ръка, та ако лъвът успееше да се измъкне, веднага да избягат. Решиха, щом пламне къщата, веднага да се качат на конете и да наблюдават пожара отдалече.

Най-после всички сухи клони бяха пренесени и стоварени пред вратата на къщата. Свартбой извади огниво да ги подпали, когато изведнъж от къщата се чу Някакво силно, особено дращене, съвсем различно от звуковете, които се чуваха досега. Лъвът, види се, дращеше с нокти по стената, но звуците бяха странни, като че звярът действаше със страшни усилия, а и самият рев изглеждаше някак глух, като че идеше отдалече.

Какво ли правеше разяреният звяр?

Ловците постояха малко, като се гледаха мълчаливо. Дращенето продължаваше, а от време на време се чуваше още по-глухо ръмжене, сякаш излизаше изпод земята. Най-после всичко утихна. А след това изведнъж се чу пак рев, но този път толкова силен и остър, че и тримата потрепериха от ужас.

Този ужасен рев! Велики Боже! Идеше вече не отвътре, от къщата, а някъде отгоре, чуваше се над главите им!

Нима лъвът се бе покатерил на покрива?

И тримата отстъпиха три крачки назад и погледнаха нагоре. Зрелището, което видяха, ги накара да онемеят от учудване и ужас.

От отвора на комина се бе подала главата на лъва. Блестящите му жълти очи и бели зъби изглеждаха още по-страшни от острия контраст, който представляваха с черната му от сажди муцуна. Той се мъчеше да се измъкне от комина, едната му лапа беше вече навън и с тази лапа и със зъби той се силеше да разшири отвора около себе си.

Ловците го гледаха с ужас, те бяха вече готови да се хвърлят на конете и да избягат, но забелязаха, че тялото на животното се беше заклещило и нещо го запираше. Това беше очевидно, но също така очевидно бе и това, че след няколко минути той щеше да се освободи и да се измъкне от комина. Зъбите и ноктите му действаха с такава сила, че летяха камъни на разни страни. Отворът щеше да бъде скоро разширен и тогава…

Но Фон Блум не се замисли дълго какво щеше да стане тогава.