Майн Рид - Стрелците в Мексико

Забелязах, че неприятелските войници се спущаха в теснината и се качваха по нея откъм нашата страна по тесен проход, който извиваше така, че отзад не можеше да се вижда какво става напред. Това ми стигаше. Като дадох знак на отреда си, полетях към това място и заградих изхода. Бегълците вървяха на групи. Като скрих наблизо своите стрелци и като предложих на Клелей да застане до мен и да вдигне бял парламентарен флаг, посрещах ония, които излизаха нагоре, с думите: „Не бойте се, ние сме приятели. Вървете по-смело.“ Като не виждаха скритите щикове и като вярваха на белия флаг, мексиканците спокойно минаваха край нас и завиваха нататък, дето ги пресрещаше моята рота и без големи усилия, само със заплашване, ги вземаше в плен. Всичко това ставаше толкова тихо и бързо, че следващите групи не забелязваха нищо и също така се улавяха в капана. Нещастните страхливци! Стигаше да им се покаже крайчеца на пушката — и те се предаваха безмълвно.

Най-после пленените станаха три пъти повече от нас. Като се страхувах, да не помислят да се възползуват от своето превъзходство или да не би някой от тях да вдигне тревога, заповядах да се навържат с ремъци и тържествено ги поведох към нашия лагер.

Когато се обърнахме назад, покрай нас изпищяха няколко куршума. Стреляха ония, които се покачваха из теснината и разбраха каква е работата, но това бе всичко. Никой от тях не се реши да влезе в сражение с нас.

— Не ви ли казах, че нашият капитан би могъл да покори цяло Мексико, стига да поиска? Ето кой би трябвало да бъде генерал! — казваше Линкълн, като ме гледаше с такъв възторг, че аз неволно бях трогнат, макар и да ми се искаше да се посмея за неговата наивност. — Улови в плен повече от триста души, без да пролее нито една капка кръв! Покажете ми друг, който може да направи това нещо! — продължаваше той.

— Стига, Боб! — смъмрих го. — Всеки разсъдлив човек би направил същото. Като знаеш характера на тия жалки хорица, които хванахме в плен, никак не е мъчно да разбереш какво трябва да правиш с тях… По-добре ми разправете как сполучихте да намерите ескадрона на майор Туин?

— Много просто, господин капитан. Като се измъкнах от ноктите на Харанта, скитах цяла нощ около вас, като чаках случай да ви освободя. Виех като вълк и лаех като куче.

— Чухме — прекъснах го — и разбрахме, че искате да ни ободрите, но знаехме, че не можете да ни помогнете.

— Дявол да го вземе тоя проклет разбойник в калугерското расо! Да знаех, че е тъй близо до онази къща, дето се бяхме разположили толкова удобно, и че оня калугер също принадлежи към неговата шайка, — щях да го науча аз него! На късчета щях да накълцам тоя пуст калугер! Но вярно е, че всеки мъдрец си има и голяма доза простотия. Повярвах, че един мексикански padre може да бъде „добър“ човек. По лицето се познаваше какъв е…

— Добре, добре, сержант, оставете го на мира. Той постъпи така, както е намирал за нужно. Това е работа на съвестта му. А вие ми разправете по-добре какво се случи с вас после.

— После ли? Нищо особено, господин капитан. Крих се в гората като звяр, хранех се с каквото ми попаднеше Знаех, че Джек ще доведе нашите, знаех, че те ще тръгнат по вашите следи. Качих се на едно дърво, зачаках и ги дочаках, това е всичко.

— А не ти ли бе мъчно за нас? — попита Чен.

— Как да не ми е било мъчно! Стига само да можех, бих преобърнал целия свят, за да ви спася!

В това време нашите пленници водеха помежду си разговор. Аз се вслушах.

— Старецът избяга ли? — питаше един.

— Разбира се! — отговори друг. — Нима те пострадват някога? Само ние си теглим винаги.

— Да, братко Антонио, тежко на нас, сиромасите! Заловили се на война, дявол да ги вземе! Я да ни попитаха дали искаме война! Аз най-напред щях да кажа — „не“.

— Как си мислиш, какво ще ни правят тия хитри янки? Ще ни избият ли?

— Не, защо ще ни избиват на вятъра! Такова нещо те няма да направят. Сигурно ще ни разменят срещу свои пленници. Ние направихме по-добре, дето се предадохме, отколкото да бяхме тичали като луди по долища и гори.

— Ами дали ще ни нахранят, как мислиш? Страшно съм изгладнял!

— Разбира се, че ще ни нахранят! Няма да ни морят с глад! Те не са такива хора.

— Ти отде знаеш?

— Чувал съм от един приятел, който е живял при тях. Не са лош народ, даже са по-добри от нашите.

— Я гледай!… Тъкмо да се сприятелим с тях, вместо да се колим един други!

Слушах с любопитство разговора, който разбрах добре. Освен мен, тях ги разбира само Раул и Линкълн, който знаеше доста мексикански думи.