Майн Рид - Златната гривна

Комендантът не каза нищо. Той само впери проницателните си очи в него и лицето му се свъси.

Армстронг се върна без сабята си.

— Така е добре — каза високо полковникът, — така трябва да се излиза срещу индианците. Господа, остава ми да ви кажа още нещо. Получихте писмена заповед, изпълнявайте я стриктно. Задачата ви е да проучите района до Потока на антилопата и да ми докладвате резултатите от наблюденията си. Най-важното е да избягвате сражения, освен ако не ви нападнат. За придвижване по-добре избирайте нощта. Трябва да разберем какво са намислили съседните племена, погрижете се за това.

Той вече се отдалечаваше, когато Армстронг преодоля вродената си стеснителност.

— Мога ли да попитам нещо, господин полковник?

— Можете, разбира се.

— Ако ни се удаде случай да получим сведения извън дадените ни в писмената заповед инструкции, можем ли да се възползваме от случая?

В това време луната изгря и освети отряда. Полковник Сейнт Ор гледаше втренчено младия човек в очите. Той прочете в тези очи решителност и великодушна готовност за саможертва. Но не изрече това на глас.

Вместо отговор полковникът посочи един индианец и се обърна към Ван Дайк.

— Господин лейтенант, запомнете Червената стрела, онзи индианец на десния фланг. Той е най-изкусният следотърсач в околността. И ви моля да проявявате повече благоразумие в отношенията си с тези хора. Те са много чувствителни, а в същото време винаги са готови да се възползват от слабостите на другите. Точно за тях като че ли е казано, че е необходимо да се управляват с желязна ръка в кадифена ръкавица. Сигурен съм, че ще се справите отлично. Довиждане, господа, и нека Бог ви дари със сполука. Според пресмятането ми ще стигнете до Потока на антилопата в неделя сутринта.

Ван Дайк се поклони и тръгна към коня си. Комендантът се обърна към Армстронг.

— На добър час! Доверете се на звездата си и ще направите чест на нашата стара академия в Уест Пойнт. Уверен съм в това.

Франк Армстронг се развълнува от тези неочаквани думи и сълзи задушиха гласа му:

— Прощавайте, господин комендант! Благодаря ви, много ви благодаря!

Разнесе се командата на Ван Дайк да се строят в две редици. По сухата трева се чу тропот на копита. Последва нова команда и малкият отряд се отправи тихо към вратата на форта. Комендантът проследи колоната, докато и последният войник не се скри, погълнат от тъмнината, и се упъти към дома си. Докато вървеше, той пукаше с пръсти и си мислеше: „Това момче има някакъв особен огън в очите. А колкото до Ван Дайк, ако скалпът му остане в ръцете на някой индианец, то ще е, защото конят му няма да успее да избяга от бойното поле заедно с него. А може и червенокожите да го намерят упоен от винени пари. Проклето вино!“

В десет вечерта следващата събота и двете зали в жилището на коменданта бяха изпълнени с хора. Преобладаваха офицерите, но имаше и двайсетина дами. Едни от тях живееха във форта, а другите бяха техни приятелки, дошли с мъжете си.

Всеки беше тук с различна цел. Един се блазнеше от обещания голям лов, друг — от възможността да закупи земя наблизо, а мнозина бяха дошли просто от любопитство.

— Мисис Пейтън — говореше лейтенант Дейвид на млада жена, която се оглеждаше, току-що влязла в залата, — моля ви за помощ. Мис Брентън не ми вярва, че и дамите ще бъдат поканени на лова с хрътки.

— Вярно е — отвърна с усмивка мисис Пейтън, — колкото до мен, аз винаги придружавам мъжа си по време на лов, но не нося оръжие. Но има дами, които ловуват истински, например миналия месец една девойка от Кентъки, която беше с нас, уби три бизона.

Джулиет Брентън се възмути от този подвиг, а братовчедка й Нети извика:

— Наистина ли? Три бизона със собствените си ръце? Представям си колко е била горда с това! Трябва да се опитам и аз да убия един в големия лов, който ни е обещал комендантът.

— Ако ме вземете за водач, ще убиете дори два — уверяваше я Дейвид.

— Съветвам ви да тръгнете с опитен ловец като мен — намеси се весело лейтенант Пейтън, — ако не искате да се върнете с празни ръце.

До тях се приближи мисис Сейнт Ор и като чу за какво си говорят, се намеси:

— Мис Джулиет, наистина съм в отчаяние, но комендантът е принуден да отложи малко лова… само за няколко дни. Трябва да бъдем сигурни, че наоколо няма индианци. А дотогава можете да се задоволите с лов на зайци в близост до форта. Участвали ли сте в лов с кучета?