Майн Рид - Златната гривна

— Никога.

— Това е много интересно, а мъжът ми има прекрасни кучета. Но мис Нети Дашууд едва ли ще се задоволи с такъв скромен дивеч.

— Какво да се прави — с въздишка отвърна Нети, — все пак се надявам, че тези проклети индианци ще се махнат от околностите.

— И ние искрено се надяваме на същото — малко тъжно отговори мисис Сейнт Ор, — но няма ли да е по-добре да оставим този разговор и да посветим малко време на музиката? Мис Джулиет, няма ли да ни попеете?

Джулиет не чака да я молят, стана и отиде до пианото, сподирена от неколцина поклонници.

Капитан Джим Сейнт Ор, който стоеше усамотен в срещуположния край на салона, се приближи и седна зад инструмента.

— Е, детето ми, какво ще кажете за живота във форта?

Независимо че беше по-млад от брат си, капитанът обичаше да се държи малко покровителствено с по-младите от него и този му маниер се харесваше в обществото. Но в случая трябваше да се отбележи, че той беше почти два пъти по-възрастен от Нети.

— Според мен тук е много интересно! — с въодушевление му отвърна тя. — Всички тези господа са толкова внимателни и любезни!

— И вие проявявате голяма любезност, като говорите така за тях — скромно се отзова капитанът, — но позволете ми да ви попитам за нещо, мис Нети. Познавате ли един офицер на име Франк Армстронг?

— Разбира се, познавам господин Франк Армстронг и дори се надявах да го видя тук, във форта. Защо вече толкова време не е дошъл в залата при нас?

Капитанът изведнъж стана сериозен.

— Можете ли да пазите тайни?

— Разбира се.

Нейните устни трепнаха.

— Армстронг замина за седмица или две и ми повери едно писмо до вас, мис Нети.

— Писмо за мен? — извика госпожицата от изненада. — Сигурен ли сте, че е за мен, а не за друга?

— Напълно. Нали сте в кръга на приятелите му?

— Без съмнение — каза тя искрено.

— Е, тогава всичко е много естествено. Армстронг замина на първия си поход. Както всички млади офицери, и той изглежда е решил, че няма да се върне… Но защо се уплашихте?… Няма и най-малка опасност и след седем-осем дни той ще е сред нас.

Нети беше пребледняла и лицето й изразяваше силна тревога.

Капитанът промени гласа си и се престори на много недоволен.

— Така и очаквах — продума той като че ли на себе си, — нямате нито капка смелост… Хайде, стегнете се, иначе няма да се реша да ви дам писмото.

— Къде е то?

— Ето го, но ще ви помоля да не обръщате внимание на това, което е написано върху плика… Тези млади офицери винаги пишат завещания преди поход, но те остават без последствия.

— За Бога, какво е написано върху плика, капитан Сейнт Ор? Кажете ми, защото не смея пред всички да погледна писмото.

— Пише: „Да се отвори само в случай, че бъда убит или попадна в плен при индианците.“ Така постъпват всички сукалче-та. Когато се върне, той ще се срамува от тези редове…

— Когато се върне… Но ще се върне ли? И кога ще стане това?

— Трудно е да се каже. Целта на похода е да се разузнае за индианци в околността. Но Армстронг е в добра компания. Замина с приятеля си лейтенант Ван Дайк и двамата командват трийсет превъзходни конници и няколко чудесни индиански водачи. Колкото до Ван Дайк, той е вече три години сред прерията и познава обстановката отлично.

— Ако беше само с Ван Дайк, нямаше да съм напълно спокойна. Той не е завършил военната академия, знаете ли това?

Капитан Джим се засмя.

— И той, както и аз, момиченце, както и три четвърти от най-добрите ни офицери.

— Мислех, че не е възможно да станеш добър офицер, ако не си завършил военната академия — каза госпожицата — или поне… Но, за Бога, простете ми, капитане. Не исках да ви засегна ни най-малко. Съвсем друго исках да кажа…

— Не се извинявайте. Това е много разпространено мнение. Но не е най-справедливото. Уест Пойнт досега не е дал нито един добър войник. Наистина, там има всичко необходимо за обучение. Но ще сгрешите, ако си помислите, че говоря така от завист. Моят брат например е завършил там и по-добър офицер от него не познавам. Но човек може да стане превъзходен офицер и без тази академия.

— Към коя категория принадлежи Ван Дайк? — попита изведнъж Нети.

Капитанът замълча. Семейна черта на Сейнт Ор беше никога да не говорят лошо за другите.

— Мис Брентън всеки момент ще запее. Да не й пречим — каза той, като се зарадва на възможността да не отговори на въпроса.

Джулиет изпя романс. Изпълни го вярно, но без особено чувство. Поблагодаряха й, макар да не успя да трогне никого. След романса мисис Сейнт Ор изсвири прекрасен валс от Шуберт.