Майн Рид - Конникът без глава

Както беше предсказал странникът, слънцето се скри, преди да видят кипарисовото дърво.

Нямаше нищо обаче, което да предизвиква опасения. Следата на ласото се виждаше все така ясно и нямаше защо да се ръководят от слънцето, но облакът, който го засенчи, засенчи и тяхната радост.

— Човек може да си помисли, че нощта вече настъпва — каза плантаторът, като извади и погледна златния си часовник, — а часът е само три! За щастие младият човек ни остави сигурна следа. Ако не беше той, щяхме за се лутаме сред тези пепелища чак до залез слънце, а можеше да се наложи и да преспим на тях!

— Леглото ни щеше да бъде доста черно — шеговито отбеляза Хенри с намерение да направи разговора по-весел. — Уф! Ако трябваше да спя на него, щях да сънувам такива грозни сънища.

— Също и аз — добави сестра му, като подаде прелестното си лице между завеските и заразглежда околността. — Сигурна съм, че щях да сънувам Тартар 19 19 Тартър (гръцка митология) — потънала в мрак пустиня от другия сняг; адът. Б. пр. , Плутон и Прозерпина 20 20 Плутон, Прозерпина (гръцка митология) — божества от ада. Б. пр. и…

— Ха! Ха! Ха! — засмя се черният колар от капрата, записан в книгите на плантацията под името Плутон Пойндекстър. — Млада господарка ще сънува мене в черна прерия! Ей богу! Ама хубав шега — много хубав. Ха! Ха! Ха! 21 21 Негрите в САЩ обикновено говорят английски неправилно, макар че често употребяват необичайни за тях думи, които са чули от господарите си. Б. пр.

— Не бъдете толкова сигурни — каза начумереният братовчед, който в същия момент се приближи и се намеси в разговора, — не бъдете толкова сигурни, че няма да стане нужда да преспим сред пепелищата. Дано не се случи нещо още по-лошо.

— Какво искаш да кажеш, Кеш? — запита вуйчо му.

— Искам да кажа, вуйчо, че този човек ни е заблудил. Не мога да твърдя с положителност, но изглежда доста подозрително. Преминахме повече от пет мили — дори бих казал шест, — а къде е дървото? Разглеждах хоризонта, но въпреки че имам добро зрение, не можех да видя нищо подобно.

— Защо? Как тъй защо? Може да има много причини.

— Кажи поне една от тях! — предизвикателно се обади звънлив глас от каретата. — Готови сме да чуем.

— Вие сте готови да чуете всичко, което ви казва един странник — отговори Къхуун насмешливо, — предполагам, че ако ви кажа съображенията си, благосклонно ще сметнете, че тревогите ми са неоснователни.

— Ще зависи от това, което ще кажете, мастър Касий. Кажете да чуем! Едва ли бихме могли да очакваме неоснователни тревоги от войник и пътешественик с вашата опитност.

Къхуун почувствува язвителния укор и навярно щеше да се въздържи от по-нататъшни обяснения, ако не беше Пойндекстър.

— Слушай, Касий, обясни какво искаш да кажеш? — запита плантаторът учтиво, но властно. — Това, което каза, възбуди не само любопитството ни, но и нещо повече. С каква цел младият човек би искал да ни заблуди?

— Но, вуйчо — отговори бившият офицер, стараейки се да смекчи първоначалното си обвинение, — не съм казал, че ни е заблудил, но само че така изглежда.

— Защо мислиш така?

— Човек не знае какво може да се случи. Кервани много по-силни от нашия са били нападани по тези равнини и ограбвани — дори избивани.

— Божичко! — възкликна Луиза с тон по-скоро престорен, отколкото искрен.

— От индианци ли? — попита Пойндекстър.

— Какви ти индианци! Понякога може наистина да са индианци, но понякога са бели, които се правят на индианци; а може всички да не са и мексиканци. Нужна е само малко кафява боя, перука от конски косъм, пет-шест пера, набучени в нея, и малко повече дивашки викове. Ние няма да сме първите, ако ни обере някоя банда от „бели“ индианци. Почти го заслужаваме, щом така наивно се доверяваме на един странник.

— За бога, Касий, това са сериозни обвинения. Да не искаш да кажеш, че куриерът, ако той наистина е такъв, ни води към някаква засада?

— Не, вуйчо. Не искам да кажа това. Казах само, че такива неща са се случвали и че е възможно и той да направи същото.

— Възможно, но невероятно — намеси се настойчиво гласът от каретата, в който звучеше язвителна насмешка.

— Не — възкликна младият Хенри, дочул разговора, макар че яздеше напред, — твоите подозрения са несправедливи, драги Касий. Направо смятам това за клевета. Още повече, че мога да го докажа. Погледни!

Младежът бе спрял коня си и сочеше към едно растение край пътя. Това беше зелен, сочен, висок кактус, оцелял от пожара.