Майн Рид - Квартеронката

Зад гърба си чувах гласа на аукциониста непрестанно и еднообразно да повтаря едни и същи неща, прекъсван от време на време от резките удари на чукчето от слонова кост. Знаех, че разпродажбата върви по реда си, а по честите удари на чукчето можех да разбера, че тя напредва доста бързо. При все че досега бяха свършили само с пет-шест души роби, аз непрестанно си въобразявах, че те препускат по списъка и че скоро — твърде скоро — ще дойде нейният ред. Това караше сърцето ми да бие по-бързо и по-необуздано. Положително д’Отвил нямаше да ме разочарова!

Близо до мене стояха няколко души и весело разговаряха. Те бяха млади и облечени по последна мода — не беше трудно да разбера, че бяха потомци на креолските благородници. Те приказваха достатъчно високо и аз можех да ги чувам. Може би нямаше да се вслушам в приказките им, ако един от тях не беше споменал име, което грубо рязна слуха ми. Името беше Марини. Това беше Марини, за когото ми беше говорил Сципион — Марини, който се опитвал да купи Аврора. Разбира се, бях запомнил името.

„Марини!“ — аз се заслушах.

— И тъй, Марини, вие наистина ли имате намерение да наддавате за нея? — попита го някой.

— Oui 161 161 Oui (фр.) — да — Б.пр , — отговори един млад момък, облечен модерно, но малко контешки. — Oui, oui, oui — вяло проточи той, опъна бледолилавите си ръкавици и завъртя тънкото си бастунче — Имам това намерение… ma foi 162 162 Ma foi (фр.) — бога ми! — Б.пр. … Да.

— Доколко смятате да дадете?

— Ами че une petite somme, mon cher ami 163 163 Une petite somme, mon cher ami. (фр.) — малка сума, драги приятелю. — Б.пр. .

— С малка сума нищо няма да направите, Марини — възрази първият младеж. — Само аз зная пет-шест души които възнамеряват да наддават за нея, и все богаташи до един.

— Кои са те? — попита Марини и изведнъж безразличието му го напусна. — Кои са, ако смея да попитам?

— Кои ли? Е, добре, единият е Гардет, зъболекарят, който е съвсем полудял по нея; след това старият маркиз; после плантаторът Виларо и Лебон от Лафурш, и младият Моро, търговецът на вино от rue Дофин; а кой знае, може да има и още пет-шест от тези богати янки, плантатори на памук, които да я искат за домакиня! Ха-ха-ха!

— Аз мога да ви кажа още един — подхвърли трети.

— Кажете! — възкликнаха неколцина. — Може би сам вие, Льо Бер; трябва ви шивачка, да ви шие копчетата на ризите.

— Не, не аз — отговори Льо Бер. — Аз не купувам coturiers 164 164 Coturiers = couturières (фр.) — шивачки. — Б.пр. на такава цена — най-малко две хиляди долара, скъпи приятели. Par Dieu! Не. Аз си намирам и по-евтини шивачки в предградието Треме.

— Кой тогава? Кажете му името!

— Ще ви го кажа без всяко колебание — дъртакът Гаяр.

— Гаяр адвокатът?

— Господин Доминик Гаяр!

— Изключено — възрази някой. — Господин Гаяр е улегнал човек, високо нравствен… скъперник!

— Ха-ха — изсмя се Льо Бер. — Ясно е, господа, че вие не знаете какво представлява г. Гаяр. Може би аз го познавам по-добре. Макар изобщо да е скъперник, но има един вид хора, спрямо които е доста щедър. Il a une douzaine de maitresses! 165 165 Il a une douzaine de maitresses! (фр.) — Той има една дузина любовници! — Б.пр. Освен това не забравяйте, че г. Доминик е ерген. Той има нужда от една добра домакиня — една femme de chambre 166 166 Femme de chambre (фр.) — камериерка. — Б.пр. . Така, мили мои, аз подочух нещичко — une petite chose 167 167 Une petite chose (фр.) — една дреболия. — Б.пр. . Готов съм да се обзаложа, че скъперникът ще даде повече, отколкото всеки от вас, дори от нашия богат и щедър Марини!

Марини хапеше устни. Ако той изпитваше само досада и раздразнение, то аз се гърчех от предсмъртна мъка. За мене нямаше вече никакво съмнение за кого се отнасяше целият разговор.

— Че нали несъстоятелността е била обявена поради иска на самия Гаяр? — попита някой.

— Така се говори.

— Ами нали всички го смятаха за голям приятел на семейството — съдружник на стария Безансон?

— Да, приятел и адвокат на семейството. Ха-ха! — многозначително подхвърли друг.

— Бедната Йожени! Тя няма да е вече такава непреклонна красавица. Сега няма да е толкова взискателна, като си избира съпруг.

— Това е много утешително за вас, Льо Бер! Ха-ха!

— О! — намеси се друг. — На Льо Бер много не му върви напоследък. Сегашният й избраник е един млад англичанин — същият, който преплувал с нея до брега след взрива на „Красавицата“. Поне така дочух. Тъй ли е, Льо Бер?

— Защо не попитате мадмоазел Безансон? — отвърна свадливо момъкът, с което разсмя другите.