Еужени Рейли - Двойна сватба

Тържеството щеше да се състои в нейната стара семейна къща. Миси и родителите й живееха в огромна, възстановена в гръцки стил, сграда, построена през 1840 година в плантация за памук, собственост на някакви далечни роднини на фамилия Монтгомъри. Майка й беше съхранила кутия със стари писма, принадлежали някога на нейна братовчедка от петдесетте години на деветнадесети век.

Миси обичаше да чете описанията на девойката за безгрижния живот в онази епоха, дори често си мечтаеше да живее в онези предвоенни години. Утре щеше да облече точно копие на сватбената рокля на далечната си братовчедка. В кутията беше съхранила и измачканата фотография на Мелиса от деня на нейната сватба. Беше поразена от приликата си с нея. Като че гледаше себе си, магически пренесена в онези времена.

Усмихна се при тази мисъл. Дали щяха да бъдат доволни всички, ако изчезнеше?

Сватбата на Мелиса е била на 29 февруари 1852 година, според надписа на гърба на фотографията. Високосна година. Когато Миси откри, че и 1992 е високосна, реши, че щеше да бъде наистина символично, ако и нейната сватба се състои на същата дата. Дали някога внуците й щяха да се смеят, след като откриеха, че тя и братовчедката Мелиса се бяха омъжили в една и съща къща, в една и съща сватбена рокля, в един и същи ден… но с разлика от сто и четиридесет години.

Когато зави в алеята към разкошната къща на родителите си, все още я следваше чувството, че се е пренесла в онова далечно време. Двуетажната постройка се изправи срещу нея с ослепително белите си, величествени колони. Орлови нокти се виеха около дървени решетки. Магнолии, дрян и азалии разпръскваха опияняващ аромат. Двама работници миеха предните прозорци — подготвяха ги за утрешната сватба. Сякаш нещо я стисна за гърлото.

Паркира зеления си ягуар пред къщата, излезе от колата и забърза нагоре по стълбите, наслаждавайки се на свежия полъх на бриза.

Няколко прислужника лъскаха мебелите и чудесните антики от палисандрово дърво в огромния салон и трапезарията. Във въздуха се смесваха аромати на полирани мебели, чисти прозорци и цветя.

Точно срещу себе си видя баща си — строен и сивокос. Стоеше до централната колона на витата стълба и внимателно лъскаше плочките на колоната с носната си кърпа.

Миси се усмихна. Винаги се беше възхищавала на една от плочките: зелен малахит със странни концентрични кръгове. Когато Миси беше малко дете, баща й за пръв път й разказа легендата за този камък. В древни времена бил поставен върху централната колона в чест на изплащането на полицата за къщата. Баща й беше споменал, че късчето е фрагмент от истински египетски талисман.

Хауард вдигна поглед към дъщеря си и се усмихна.

— Здравей, скъпа. Радвам се да те видя толкова рано у дома. Готова ли си за утре?

Миси изтича към баща си, повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.

— Джордж буквално ме изгони от фабриката. Пречех му, както винаги.

Баща й се подсмихна.

— Предполагам, че това му е донесло още едно богато възнаграждение.

— Правилно предполагаш — Миси се огледа наоколо. — Къде е мамчето?

— Уточнява някои последни подробности с цветарите и доставчиците — той се изкашля неловко. — Надявам се, че Джордж все пак ще присъства на сватбата?

— Не успях да го изплаша толкова… ако това искаш да попиташ — Миси въздъхна. — О, татенце, ти и мама винаги сте били толкова добри с мене, а аз съм само… една болка.

Баща й я погледна дяволито.

— Не си толкова лоша, скъпа. Повярвай ми!

Тя извъртя очи.

— Дори и когато ме изгониха от пансиона, защото пушех в библиотеката? Или когато се скрих в един от камионите за доставка и се спрях чак в Ню Орлиънс? Или в деня, когато взех шофьорска книжка и потроших твоя кадилак?

Баща й се усмихна.

— Какви са тия пристъпи на закъсняло съжаление? Не ти отива да се самообвиняваш — той присви очи. — Надявам се, че това внезапно разкаяние не е резултат от терапията? Сеансите би трябвало да те карат да се чувстваш по-добре.

— О, не знам, татенце. Опитвам се да бъда по-строга към себе си — тя се намръщи. — Джеф може би трябва да бъде съжаляван. Каква ли съпруга ще излезе от мен?

Баща й я изгледа с укор.

— Забелязвам, че никой не насилва този млад мъж да застане пред олтара.

Миси махна с ръка.

— Той се жени за мене само защото двете семейства винаги са искали този брак. Джеф е толкова честолюбив и достоен мъж. Сякаш не живее в днешното време.

— Ти заради тези му качества ли се жениш за него?