Майк Резник - Гадателката

— А нашите преследвачи? Колко време ще им трябва на тях?

— Ще имаме три или четири часа преднина, тъй като те са по-близо до Лятно злато.

— Тогава да се отправяме към Маккалистър II.

— Направих това в момента, когато Гадателката го избра.

Мишката се обърна към Пенелопа.

— Знаеш ли нещо за Маккалистър?

— Не.

— Може би не се изразих както трябва — Мишката замълча за миг. — Можеш ли да видиш какво ще ни се случи там?

— Не — повтори Пенелопа.

— Тогава защо избра тази звезда?

Пенелопа вдигна рамене.

— Просто имам някакво чувство.

— Е, досега чувствата ти винаги са били в наша полза — въздъхна Мишката.

Извънземният отиде до трапезарията и се върна с още два контейнера с вода.

— Благодаря — Пенелопа прие контейнера.

— Маккалистър II е човешка колония. Ще можеш да получиш храна там, Гадателко.

— Да се надяваме — отвърна Пенелопа, — много съм гладна.

— Много съжалявам, Гадателко. Бих ти дал моята, ако можеше да я ядеш.

— Знам това — момичето го погледна замислено. — Може би ще е по-добре, ако опаковаш малко от своята храна.

— Защо, Гадателко?

— Може би ще имаш нужда от нея.

— Така и ще направя, Гадателко — извънземният се запъти отново към трапезарията.

— За какво е всичко това? — попита Мишката.

— Просто си мисля, че Лъжекостенурката скоро ще има нужда от храната си.

— Но той има цяла кухня, пълна с продукти.

Пенелопа не й отговори и когато Мишката я погледна, за да види дали я е чула, изражението на момичето беше странно напрегнато и съсредоточено.

— Тя чете бъдещето — каза Лъжекостенурката, като се върна в пилотската кабина.

— Или поне се опитва да го разбере — съгласи се жената.

Пенелопа не помръдна почти пет минути и накрая Мишката протегна ръка и я раздруса за рамото.

— Какво има? — попита момичето.

— Изглеждаше така, сякаш си в транс. Никога не съм те виждала такава и се разтревожих.

— Добре съм.

— Какво правеше?

— Опитвах се да видя напред.

— Никога преди не си изпадала в транс.

— Какво е „транс“?

— Да стоиш неподвижна и напрегната, като че ли не знаеш къде си и с кого си.

— Гледах по-напред от обикновено, затова се концентрирах по-силно — обясни Пенелопа.

— Видя ли нещо?

— Да.

— И?

— Видях да се приземяваме на Маккалистър II. Мъжът на летището ще е много любезен с нас. Ще ми даде сандвич, малко плодове и чаша чай.

— Ще се приземи ли още някой, докато сме там?

— Зависи колко ще останем. Повечето от тях знаят, че сме променили курса си — отговори Пенелопа.

— Колко кораба ни следват?

— Много.

— Включително Карлос и Вечното хлапе?

— Да, но няма да ни настигнат преди Маккалистър.

— Колко ще останем на Маккалистър II? — попита Мишката.

Пенелопа се намръщи.

— Не знам.

— Час? Един ден? Седмица?

— Зависи какво ще кажа на Лъжекостенурката. А аз трябва да реша дали да му кажа или не, дали е правилно.

— Да му кажеш какво?

— Трябва да реша — повтори Пенелопа и минута по-късно започна да люлее Мариан, като че ли за успокоение.

Пет часа по-късно Лъжекостенурката започна да намалява скоростта на кораба, а двадесет минути след това се приземиха на малък космодрум точно зад Търговския град.

— Ще напълня резервоарите, докато търсите храна — обяви извънземният, когато тримата излязоха през люка.

— Недей — спря го Пенелопа, която бе взела Мариан със себе си.

Мишката се озадачи, но Лъжекостенурката само кимна.

— Както кажеш, Гадателко. Ще ви чакам тук.

— Моля те, ела с нас. Точно сега не трябва да се разделяме.

Извънземният ги последва, без да продума повече.

Влязоха в малкия ресторант на космодрума и сервитьорът бе наистина толкова любезен, колкото бе предсказала Пенелопа. Докато чакаха храната, Мишката се обърна към малкото момиче:

— Добре, вече готова ли си да ми кажеш какво става?

— Да — изрече нещастно Пенелопа и замълча за миг. — Трябва да направим едно лошо нещо.

— Какво?

— Трябва да откраднем космически кораб.

— Подозирах, че това имаш предвид.

— Не искам да го правим. Грешно е да се краде. Но ако не сменим кораба, ще ни хванат много бързо.

Сервитьорът се върна с тяхната поръчка и Мишката не проговори, преди той да се отдалечи отново.

— Смяната на кораба ще заблуди ли преследвачите?

— Повечето от тях. Ще открият какво сме направили, но ще сме толкова далеч, че няма да могат да ни последват.

— Всички имат космическо радио, защо не поддържат връзка помежду си?