Майк Резник - Гадателката

— Ще бъдете свободни да напуснете, когато поискате.

— Тогава защо не ни оставиш на някой човешки свят сега?

— На никой от близките светове няма да сте в безопасност.

Мишката се обърна към момичето.

— Пенелопа?

— Той е прав. Хората на Янки вече ни търсят.

— Добре — Мишката се обърна отново към Лъжекостенурката. — Значи кацаме на твоята планета. И после?

— После се надявам да убедим Гадателката, че сме миролюбива раса, която не причинява никакви злини. Така че когато тя се върне при своите хора, да им внуши да не ни принуждават да се присъединяваме към тяхната Демокрация.

— За Бога, тя е на осем години! — възкликна Мишката. — Никой няма да се вслуша в думите й.

Извънземният я изгледа, но не каза нищо.

— Е? Не си ли съгласен?

— Вече ти казах, че си глупачка — отвърна любезно Лъжекостенурката. — Като го повтарям, само те ядосвам.

Мишката отново се обърна към Пенелопа.

— Абсолютно сигурна ли си, че това същество е наш приятел?

— Аз съм неин приятел — обади се Лъжекостенурката. — Нямам причина да ти желая злото, но не ме е грижа за теб, както и теб не те е грижа за мен.

— Той ни спаси, нали? — намеси се и Пенелопа.

— Не съм той, Гадателко — прекъсна я извънземният. — Но можеш да ме третираш като мъж, ако ти харесва.

— Няма значение — отвърна момичето. — Ти си ми приятел и това е най-важното.

— Какво правеше на Калиопа, щом не си чакал Пенелопа? — попита Мишката.

— Чаках Пенелопа — отговори Лъжливата костенурка.

— Май каза, че не си знаел за нашето пристигане на Калиопа — остро натякна Мишката.

— Така е.

— Тогава как си ни очаквал?

— Корабът ми се повреди близо до системата на Калиопа и бях принуден да кацна там, за да направя ремонта. Тъй като нашите пари не вървят на Калиопа, наложи се да си намеря работа, за да платя.

— Сега работи добре, а и никой не се опита да ни спре. Очевидно си платил за ремонта, преди да ни срещнеш.

— Вярно е — съгласи се извънземният, — но трябваше да платя и за подслон и храна. Щях да събера необходимата сума утре.

— И какво общо има това с очакването на Пенелопа?

— За мен е очевидно, че Гадателката е уредила да кацна на Калиопа и да остана там, докато мога да й бъда полезен.

— Това е абсурдно — възкликна Мишката. — Та тя дори не знаеше кой си ти и къде ще бъдеш.

— Попитай я.

— Пенелопа — Мишката се обърна към малкото момиче и я погледна въпросително, — истината ли казва?

Пенелопа се размърда неловко върху стола си.

— Донякъде — рече накрая тя.

Мишката се вгледа напрегнато в Пенелопа.

— Какво означава това: донякъде? — попита накрая.

— Знаех, че на планетата има един добър човек и че той е наш приятел. Исках да остане там, докато го срещнем — тя млъкна и се опита да подреди мислите си. — Не знаех, че е Лъжекостенурката или как изглежда, но допусках, че не е човек. И по някакъв начин си помислих, че ще е в Нов Гомор, а когато отидохме там, знаех, че ще е на карнавала.

— Но той работеше два дни точно срещу нас, а ти не го позна.

— Нямахме нужда от него преди идването на Главореза Янки.

— Но нямаш нищо общо с негово спиране на Калиопа?

— Така мисля — отговори Пенелопа.

— Не знаеш ли?

Малкото момиче поклати глава.

— В главата ми има толкова странни картини. Не мога да разбера повечето от тях.

— Гадателката расте, а с нея растат и силите й — намеси се съществото. — А тя ще расте в мир и спокойствие на моята планета… — Обърна се към Пенелопа. — Ако поиска.

— А ако не поиска? — попита Мишката.

— Ще е хубаво да не ни преследват повече — обади се малкото момиче.

— Нека първо да видим какъв е неговият свят, преди да правим дългосрочни планове — отвърна скептично Мишката.

— Това е кислороден свят с много ниско ниво на замърсяване и гравитация, малко по-висока от вашата — обясни Лъжекостенурката. — Моретата са зелени, тревата е в златисто наситени цветове, планините са високи и величествени, със снежни върхове. Повечето от нашата фауна е изчезнала, но сме направили огромни резервати за оставащите видове. Така че се надяваме някой ден да населим планетата с техните потомци.

— Как се нарича вашия свят? — попита Мишката.

Лъжекостенурката изговори непроизносима чужда дума.

— На вашия език — продължи той — ще се преведе като Лятно злато. — После добави замислено: — Това е най-красивото място в цялата галактика.

— Щом е толкова красиво, какво правеше на твоя кораб на светлинни години от нея?