Майк Резник - Гадателката

— Как ни намери? — попита Мишката.

Той се изсмя.

— Колко победители можеш да предскажеш, преди пресата да започне да намеква, че тук се разиграва някакъв вид рекет?

Мишката се огледа за охраната на пирата, но не видя нито едно познато лице.

— Къде са хората ти?

— Търсят ви из целия Нов Гомор — отвърна Янки. — Някои са на пистите, други на арената, трети в казината. Но аз реших да опитам карнавала — и наистина, какво по-добро място да се скриеш като гадателка? — Той се усмихна развеселен. — Все едно дезертьор да се скрие в средата на бойното поле.

— И сега какво? — поиска за знае Мишката.

— Ти си свободна да си вървиш.

Мишката се намръщи.

— Не разбирам.

— Влияеш лошо на детето — обясни пиратът. — Вземам само нея.

— Не! — изкрещя Пенелопа.

— Да, скъпа моя. Знам, че присъствието на Мишката трябваше да те направи по-управляема, но фактите говорят, че тя ти помогна да избягаш и по този начин ми причини неприятности, да не говорим за разходите по търсенето ти. И — завърши той невъзмутимо — тъй като смятам да се отърва от теб след един ден, не ми пука дали новият ти… домакин има някакъв начин да те контролира или не.

— Не можете да ни разделите! — проплака Пенелопа.

— Мога и ще го направя — отговори пиратът, после се обърна към Мишката. — Ако ме последваш, бъди сигурна, че няма да се поколебая и ще те застрелям.

Жената го гледаше безпомощно, прехвърляйки с бясна скорост в ума си различни алтернативи, всяка от които по-невероятна. Накрая раменете й увиснаха и тя въздъхна тежко.

— Понеже нямаме какво повече да си кажем, аз се сбогувам с тебе — обяви Главореза Янки и стисна по-силно ръката на Пенелопа.

Внезапно набитият люспест извънземен се приближи до тях по пътеката.

— Моля за извинение — каза той на земен език със силен акцент, — трябва да говоря с Гадателката.

— Няма да преча повече на работата ти — ухили се пиратът. После дръпна Пенелопа за ръката. — Хайде да вървим, млада госпожице.

— Не — извънземният застана на пътя им. — Трябва да говоря с Гадателката.

— Ето я — Янки посочи Мишката. — А сега се дръпни от пътя ми.

— Наблюдавам ги от доста време — продължи спокойно извънземният. — Знам коя е Гадателката и коя е измамницата.

— Въобще не ме интересува какво знаеш — раздразнено му отговори Главореза.

— А трябва, защото освен това зная, че ти допусна сериозна грешка.

— О? И каква е тя?

— Не можеш да докосваш Гадателката без нейно разрешение.

— Ти знаеш ли с кого разговаряш? — извика Янки.

— Да — отвърна невъзмутимо извънземният. — С един мъж, който трябва повече да внимава как се държи.

И тогава, все така спокойно и невъзмутимо, извънземният изведнъж извади оръжие от тип, абсолютно непознат на Мишката. Насочи го към пирата, чу се едва доловим звук и Главореза Янки падна мъртъв на земята.

Извънземният протегна ръка на Пенелопа.

— Ела с мен, Гадателко — каза нежно той. — Очаквах те.

Момичето се вгледа в грозното му лице и се усмихна щастливо.

— Моят приятел — въздъхна тя.

Приличаше на влечуго, но истината бе, че не бе нито влечуго, нито някоя друга форма на живот, която Мишката познаваше. Силните му крайници и набито тяло изглеждаха мъжествени, но съществото не притежаваше пол или поне не по начина, по който го разбираха хората. Уби Главореза Янки съвсем хладнокръвно, но иначе поведението му беше учтиво и любезно, а спрямо Пенелопа дори почтително.

Името му бе непроизносимо, затова Мишката, като огледа зелените му люспи, сивата гърбица, мека човка и очи с двойни клепачи, реши да го нарече Лъжекостенурката. То нито одобри, нито се възпротиви, но отговаряше на името, а именно това бе най-важното.

Тъй като оръжието му не издаде силен звук и не привлече вниманието, то просто извика лекар, когато пиратът падна, и в създалата се суматоха Лъжекостенурката търпеливо изчака Пенелопа да вземе Мариан от фургона, хвана я за ръката и спокойно я изведе през вратата на карнавала. Мишката грабна парите от касичката си и ги последва до изхода. Там те взеха едно влакче до космодрума и се качиха направо в кораба на Лъжекостенурката.

Мишката беше сигурна, че някой от хората на Янки ще ги види, но Пенелопа не показваше никакъв признак на страх или притеснение. Малко след това напуснаха Калиопа и се отправиха към центъра на Вътрешната граница.

— Скоро ще трябва да кацнем на човешка колония — съобщи Лъжекостенурката, след като напуснаха звездната система на Калиопа. Тримата седяха в пилотската кабина, която не бе пригодена за хора. Таванът бе прекалено нисък, а столовете бяха направени за същества с гърбицата на Лъжекостенурката. Цветовете, дори на контролните табла и компютърните клавиши, бяха толкова избелели, че Мишката реши — расата, създала кораба, вижда цветовете много по-различно от човешката.