Майк Резник - Гадателката

— Нямам храна, подходяща за хора — продължи извънземният.

— Значи не си ни очаквал? — попита Мишката.

— Не.

— Тогава защо ни помогна?

— Тя е Гадателката.

Мишката се намръщи.

— Какво общо има това? Да не би твоята религия да предсказва появата на гадателка?

— Моята религия е личен въпрос — отвърна спокойно извънземният, но тонът му подсказа, че темата е изчерпана.

— Тогава трябва да повторя въпроса си — Мишката се опитваше да се настани удобно на извънземния стол. — Защо ни помогна?

Лъжекостенурката се обърна към малкото момиче.

— Ти си Пенелопа Бейли, нали?

— Да — Пенелопа облегна Мариан на широкия стол.

— Затова ви помогнах.

— Звучиш точно като някой ловец на глави. А не си. Първо, защото не знаеше, че ще се появим на Калиопа, и второ, Пенелопа ти вярва.

— Това е вярно — съгласи се невъзмутимо съществото. — Не очаквах да пристигнете на Калиопа и на мен може да се вярва.

— Тогава може би ще ми кажеш защо се интересуваш от нас?

— Не се интересувам от вас.

— Ти си от хората, с които се говори много трудно — заяви объркано Мишката.

— Въобще не съм човек. Аз съм… — Извънземният произнесе дума, която Мишката никога не бе чувала, а и не можеше да повтори. — Но можете да ме наричате Лъжекостенурка.

— Добре, Лъжекостенурко, нека опитаме още веднъж: защо се интересуваш от Пенелопа?

— Тя е Гадателката.

— Само това повтаряш! — озъби се жената.

— Това е истината.

Пенелопа изхихика, докато Мишката се опитваше да се успокои.

— Защо е важно за тебе дали тя е Гадателката или не? — продължи опитите си Мишката.

— Защото ако не е, съм убил един човек без причина — отговори извънземният.

— А ти защо уби този човек? И не ми казвай: защото тя е Гадателката.

Извънземният не продума.

— Е? — настоя Мишката.

— Ти ми каза да не ти отговарям — обясни търпеливо Лъжекостенурката.

— Ще ме подлудиш! — Мишката затропа с крак, но спря веднага, когато разбра, че така губи равновесие и се плъзга в кухината на стола, в която трябва да почива черупката на извънземния. — Не можеш ли да ми обясниш любезно и простичко защо сметна за свой дълг да я спасиш?

— Разбира се. Досега не си ме питала за това.

Мишката потисна желанието си да спори и зачака извънземният да продължи.

— Моят свят не е член на Демокрацията, нито пък на Конфедерацията. Независими сме от много векове, преди дори да има Конфедерация и доста преди Демокрацията да замести Републиката.

— Какво общо има това с Пенелопа?

— Ти ми зададе въпрос — поясни Лъжекостенурката без никаква следа от раздразнение, — позволи ми да ти отговоря.

— Извинявай… Моля те, продължи.

— Единственото, което иска моят свят, е да остане неутрален. Не желаем нито търговски, нито договорни отношения с нито един свят или раса — извънземният замълча за миг, като че ли превеждаше мислите си на земен език. — Ще се противопоставим на всеки опит да ни асимилирате… Хората винаги се стремят да превземат нови светове. Не е далеч времето, когато ще се устремят и към моя. Досега успяхме да запазим неутралитета си, като отбягвахме съюз с всяка една сила… Но ако хората, които управляват Демокрацията, се възползват от услугите на Гадателката, ще унищожат Конфедерацията и ще дойде ден, когато няма просто да ни помолят да се присъединим към тях, а ще ни го наложат.

— Тя е едно дете! — възрази Мишката. — Едва успява да избяга от преследвачите си. Как можете да допуснете, че ще е в състояние да промени резултата от битката между галактическите сили?

— Децата порастват.

Мишката се взря внимателно в Лъжекостенурката и напразно се опита да разгадае изражението на лицето му.

— Думите ти ми навяват мисълта, че не мислиш да й дадеш шанс да порасне — каза бавно тя. — Единственият начин тя никога да не попадне в ръцете на враговете ви е да я убиеш.

— Ти си глупачка — отвърна спокойно извънземният.

— Всичко е наред, Мишке — Пенелопа постави ръката си върху нейната. — Лъжекостенурката е мой приятел.

— Въобще не звучи като такъв — заяви Мишката.

— Грешиш — възрази извънземният.

— Тогава предполагам, че ще ми кажеш какво смяташ да правиш с нас — настоя Мишката.

— Ще ви отведа на моя свят, където ще сте в безопасност.

— Като какви — като гости или затворници? Или за тебе двете думи са синоними?

— Ще бъдете гости. Тя е Гадателката. Не можем да я държим като затворник дори и да поискаме.

— И ще можем да си тръгнем, когато си поискаме?