Майк Резник - Гадателката

— Зависи — отвърна Мишката.

— От какво?

— От това кой сте вие.

— Казвам се Бънди.

— Не ме интересува името ви.

Младият човек вдигна рамене.

— И мен не ме интересува вашето. Защо просто не ми кажете за какво става дума?

— Имам нужда от закрила и мисля, че вие можете да ми я осигурите.

— За да живеете още петдесет години? Повярвайте ми, не си струва.

— Въпреки това имам нужда от вашата закрила.

— Изглеждам ли като телохранител? Госпожо, та аз съм само едно момче.

— Едно двестагодишно момче — Мишката се взря в ясните му сини очи.

— Двеста двадесет и три годишно, ако трябва да бъдем точни — поправи я Вечното хлапе, без да се учуди или ядоса, че го е познала.

— Доста дълъг живот за такова място като Границата — отбеляза Мишката. — Особено при вашата професия.

— Дълголетието е прекалено надценявана добродетел — отвърна той.

— Аз съм на тридесет и седем — каза направо Мишката. — И има малка вероятност да доживея до тридесет и осем, ако не намеря някой да ми помогне да се махна оттук.

— Съчувствам ви — в гласа на Хлапето прозвуча същото отегчение, което се четеше и в очите му.

— Имам нужда от нещо повече.

— Само съчувствието ми е безплатно. Всичко останало си има цена.

— Колко?

— Къде искате да отидете?

— Много надалеч.

— Тогава цената е много висока.

— Все още не сте ми я казали.

Вечното хлапе се усмихна за пръв път.

— Не сте ми казали нищо за врага си.

— Не знам кой е.

— Тогава не виждам как да ви помогна.

— Обаче пътувам с някого, който ще знае.

— Малкото момиче?

— Знаете за нея?

Той кимна.

— Барманът е доста словоохотлив. Кого преследват, вас или нея?

— В момента и двете.

— И вие искате моята закрила.

— И вашия кораб — допълни Мишката.

— Това ще струва доста повече.

— Все още не знам вие колко струвате.

— Не съм от евтините.

— Не мога да си позволя някой от евтините.

Той впери поглед в нея.

— Сто хиляди кредита на седмица.

Мишката пое дълбоко въздух.

— Това е страшно много.

— На колко оценявате собствения си живот?

— И ще отидете където ви кажа?

Вечното хлапе кимна.

— Ще ми се наложи да платя в друга валута.

— Няма проблеми с рубли Нов Сталин или долари Мария Тереза, но без лири Далечен Лондон.

— Дадено — отговори Мишката, като се чудеше откъде ще вземе парите и какво ще направи с нея Вечното хлапе, ако не успее да плати.

— Искам една седмица предплата.

— Изключено.

— Как да съм сигурен, че ще ми платите?

— Ще се наложи да ми се доверите.

— Преди два века се доверих на един човек — каза Вечното хлапе и внезапно очите му оживяха. — Тя ме излъга и оттогава нямам доверие никому.

— Но в момента не разполагам с толкова — възрази Мишката.

— Тогава дано да ги имате, преди да си тръгна.

— Кога тръгвате?

— Късно тази вечер трябва да приключа един малък бизнес. Планирам да потегля утре сутринта.

— Тук сте по договор?

На мъжа като че ли му стана забавно.

— Никой не идва в Офир по здравословни причини.

— Във връзка с някой миньор?

— Защо се интересувате?

— Защото сте нает да го убиете, а не да го оберете… Позволете ми да дойда с вас. Ако той има диаманти за сто хиляди кредита, ще можем да сключим нашата сделка.

— Какво ви кара да мислите, че аз няма да прибера диамантите за себе си?

— Вие сте убиец, а не крадец — отговори тя твърдо.

Вечното хлапе й се усмихна.

— А защо смятате, че двете взаимно се изключват?

— Защото аз съм крадец, а ако бях и убиец, нямаше да имам нужда от вас.

Той втренчи поглед в нея и тя се размърда неловко на стола.

— Учудваш ме — заключи той накрая.

— Предполагам, че това означава край на сделката — каза Мишката примирено.

— Не съм срещал интересна жена от времето преди да си се родила — продължи Вечното хлапе. Млъкна за момент, погледна я отново и после кимна. — Добре.

Мишката подаде ръка.

— Нека си стиснем ръцете.

Мъжът се втренчи в протегнатата й ръка.

— Никога не го правя.

— Както искаш. — Мишката вдигна рамене. — Кога тръгваме?

— След около час. Искам да им дам време за почивка.

— „Им“?

Той кимна.

— Колко миньори мислиш да убиеш тази вечер?

— Осем.

— Осем? — повтори тя скептично.

— Не се разстройвай — отговори й Вечното хлапе. — Така имаш по-големи шансове за печалба.

— Осем — повтори отново Мишката. — Прекалено висок залог.

— Вземам доста скъпо.

— Ако изчакаш до полунощ, може да се промъкнеш незабелязано до тях — предложи Мишката.