Майк Резник - Гадателката

— Никой не те кара — рече весело Райън. — Ако мислиш, че някъде ще я купиш по-евтино, опитай.

— Сега разбирам как си въртиш бизнеса — раздразнено заяви Мишката.

— Тук водата струва много повече, отколкото едно легло. На триста километра наоколо няма капка вода. Малките количества, които миньорите намират под земята, се използват за вадене на диамантите.

— Не можете ли да я пречиствате?

Той поклати глава.

— Радиоактивна е. Две чаши от нея и няма да имаш нужда от фенерче, когато излизаш нощем.

Мишката извади пачка кредити и ги тръшна на масата, а след минутка Райън се появи иззад бара с една бира и чаша вода.

— Продавам много повече вода, отколкото можете да си представите — поясни той любезно. — Няма да повярвате колко би платил един човек с торбичка диаманти, за да напълни манерката си, преди да потегли към Хагард, особено когато не се е обадил на партньорите си, че тръгва.

Мишката погледна през прашния прозорец към безкрайната равнина от пясък и скали.

— Да, мога да си представя.

— Между другото, колко ще останете с детето?

— При вода за триста кредита — по-малко, отколкото очаквах.

— Ако не ви достигат пари, можете да работите.

— Не знам нищо за мините и минния бизнес.

Райън поклати глава.

— Нямах предвид това… Завъртял съм малък бизнес на най-горния етаж. Винаги мога да осигуря работа на една здрава жена… а и малкото момиче може да спечели доста.

— Не се интересувам.

— Ще се учудиш колко щедри могат да бъдат тези миньори.

— Забрави за това.

Райън вдигна рамене.

— Добре, ако си промениш мнението, обади ми се.

Мишката просто го погледна и той се върна обратно зад бара.

— Имаш ли нещо против един въпрос? — попита Райън, докато я гледаше как допива бирата си.

— Стига да е на друга тема.

— Какво правите ти и дъщеря ти по тези места?

— Може би съм омъжена за някого от миньорите.

— А може би аз съм султанът на Сириус V — отвърна той с усмивка. — Ако принадлежеше на някого от миньорите, досега да си попитала за него.

— Не принадлежа на никого — поправи го Мишката.

— Точно това имах предвид — съгласи се Райън. — И така, защо сте тук?

— Харесва ми пустинята.

— Търси ви полицията, нали? Какво сте направили там, в Хагард?

— Нищо.

— Никой не идва в Офир заради климата или гледката. Ако кажете кой ви преследва, ще мога да следя за появяването му.

— Търсим човека, който ни ограби — обади се Пенелопа. — Някой каза, че е в Офир.

— Забелязвам, че ви е оставил достатъчно пари да наемете кола и да си платите водата — развеселено ги погледна Райън. — Добър опит, хлапе.

— Вярно е — намеси се Мишката. — Родителите ми наеха колата и ми заеха пари.

— И живеят в Хагард?

— Точно така.

— Какво има на ъгъла на Четвърта и „Куотърмейн“? — попита барманът.

— Офисът на кмета.

— Балната зала „Офир“. Оттам идва името на това място.

— Не и сега — отвърна Мишката, без да трепне. — Събориха я преди три години.

— Не ти вярвам.

Мишката вдигна рамене.

— Вярвай на каквото си искаш.

Той я изгледа продължително, после и той вдигна рамене.

— По дяволите. Не е моя работа.

— Правилно.

— Просто поддържам разговора, скъпа. Тук е доста самотно през деня.

— Докато дойдат миньорите вечер?

— Точно така.

— Колко души идват?

— Зависи. Повечето от тях имат куполни модули, но човек не може истински да си почине в тях или да пообщува. Може да дойдат около двайсет и пет или повече.

— Толкова много?

— Изглеждаш изненадана.

— Не виждам никакви кораби или коли.

— Няма да ги оставят тук, а после да вървят шест мили, я. Използвай главата си, скъпа. — Той замълча за момент. — Ако вие наистина търсите някого от тях, ще ви се наложи да почакате доста, докато се появи тук. Повече от осемдесет миньори са навън. Най-добре ще е да се качите на колата и да го потърсите, като обходите мините, когато спрат работа при залез слънце.

— Може би ще го направя — отговори Мишката. — В каква посока са мините?

— На северозапад. Просто карайте по следите.

— Благодаря. Прекалено съм уморена, а и днес е твърде горещо, за да излезем отново. Но ако не се появи тази вечер, ще се отправим към мините преди изгрев слънце да ги огледаме.

— И после какво? — полюбопитства Райън.

— Ще се върна в Хагард да доведа полицията.

Барманът се изсмя.

— Какво толкова смешно казах?

— Няма да дойдат в тази дяволска дупка заради един крадец. Вероятно само един масов убиец би ги накарал да се довлекат дотук.