Майк Резник - Оракула

— Божичко, страшна пещ е навън! — изпъшка Индианеца, когато се свлече на седалката.

Наслаждаваше се на хладния въздух в кабината.

— Хората не са създадени за подобен климат — съгласи се шофьорът. — Понякога си мисля, че и на Сините дяволи им е неприятен. — Той се поколеба, но не сдържа любопитството си: — Намерихте ли я?

— Така ми се струва.

— Така ви се струва ли? — озадачено повтори младежът.

— Не я видях с очите си, но ще бъда слисан, ако не я открия там.

— Измислихте ли как да влезете?

— Още има да мъдрувам.

— Сега какво ще правим?

Индианеца отметна ръце назад, сплете пръсти на тила си и затвори очи.

— Сега се връщаме в Куичанча и чакаме.

— Какво ще чакаме?

— Каквото и да е — невъзмутимо отвърна Двете пера. — Да бъде прехвърлена една сума. Да се появи Свирача. Оракула да направи поредната грешка.

— Поредната ли?

Индианеца кимна.

— Трябваше да ме убие днес. Нямах оръжие и отидох там пеша, не можех да пробягам и десет разкрача под това слънце… Да, не е всесилна. Не вижда достатъчно далеч в бъдещето, за да проумее, че следващия път ще се върна да я убия.

— Все още не ми е ясно как ще го направите — каза Брусар, докато изкарваше колата на пътя и поемаше обратно към Куичанча.

Двете пера се усмихна блажено.

— И на нея не й е ясно.

— А имате ли план?

— Няма нужда да питаш.

— Бихте ли го споделил с мен?

— Всичко ще ти кажа в подходящия момент.

— А ако аз науча замисъла, няма ли и Оракула да го узнае?

— Твърде вероятно е.

— Значи ще може да ви попречи.

Индианеца клатеше глава.

— И да знае, с нищо няма да си помогне.

— Не ви разбирам.

— Както и тя — ухили се убиецът. — Почти ми дожаля за нея.

През следващите три дни Чандлър прекарваше повечето време в пансиона, излизаше само вечер, за да вечеря във „Върколака“. Обмисли дали да се срещне с някои от потенциалните клиенти на Хирурга, за да продължи с преструвките, че е дошъл да се наложи тук, но се отказа. В края на краищата вече и Оракула, и Демокрацията се бяха опитали да го убият. Май нямаше сериозна причина да поддържа измислицата.

На четвъртата вечер влезе в ресторанта заедно с Джин, който отново го возеше из града, макар рамото му да беше стегнато в превръзка. Върколака ги забеляза и веднага дойде при тях.

— Последвайте ме, моля.

Въведе ги в малка кръгла стая в задната част на залата, където Княз Луцифер вече се бе настанил до шестоъгълната маса.

— Добър вечер, господин Чандлър.

— Добър вечер — отвърна Свирача и остана прав, за да огледа помещението, макар че неговият шофьор побърза да си избере място.

След малко извади от джоба си миниатюрно устройство и го притисна към стената, където то увисна, щом Чандлър си дръпна ръката.

— Това пък какво е? — учуди се Върколака.

— Предпазва от подслушване. Ще обърка сигналите на всеки предавател, ако има такъв наблизо.

— Изключително предпазлив сте, господин Чандлър — отбеляза Княз Луцифер.

— Затова съм още жив.

— Свирач, да ти донеса ли нещо? — намеси се съдържателят. — Току-що получих нова партида цигниански коняк.

— По-късно.

— А вечеря?

— Ще ти кажем, когато сме готови с поръчката.

Върколака вдигна рамене и се върна в залата, а Чандлър най-после седна.

— Е, какво става? — обърна се към елегантния подземен главатар.

— По-трудно е да ви пратим на Хадес, отколкото си мислех. След смъртта на Бома Сините дяволи са затегнали мерките за сигурност на совалките, които сноват между планетата и спътниците. Разбира се, не е невъзможно, но ще изисква значително по-голяма изобретателност… и време. — Княз Луцифер се засмя. — Господин Чандлър, тя явно не изгаря от желание да се срещне с вас лично.

— Ако в приказките за нея има нещо вярно, не вярвам да си е загубила съня заради мен. Вероятно Сините дяволи се престарават…

Той млъкна изведнъж, сякаш осенен от неочаквана идея. Княз Луцифер се вторачи в него.

— Какво има, господин Чандлър?

— Я помислете за това, което казах току-що. Няма никаква причина една жена, способна да предвиди бъдещето, да се тревожи от намерението ми да я убия. Значи акцията сигурно е организирана от Сините дяволи. — Взря се в очите на главатаря. — Какво ви подсказва това?

— Че те не искат да стигнете до нея.

— Естествено е да не искат — нетърпеливо продължи Свирача. — Но защо? Знаят докъде се простира могъществото й, нали точно тя ги отървава засега от Демокрацията. Тогава защо са неспокойни?