Майк Резник - Оракула

„Тия типове май са превърнали миенето в обряд“, каза си присмехулно Двете пера.

Покрай едната стена бяха наредени множество порцеланови кутии. Индианеца приклекна, захапа фенерчето и започна да ги отваря една по една.

Намери каквото търсеше в третата — голям триъгълник, каквито повечето Сини дяволи носеха.

Бръкна в джоба, където бе пуснал даденото му от Брусар контейнерче, отвори го и изсипа няколко капки на парче чист плат. Грижливо потърка триъгълника с парчето. Почака да изсъхне, затвори кутиите, както ги завари, изключи фенерчето и се върна в първата стая.

Минаха две минути, докато очите му свикнат с тъмнината. С огромно облекчение, че не се наложи да влиза при спящото същество, Индианеца отвори безшумно вратата на жилището и се измъкна на площадката. Пак бръкна в ключалката и я нагласи.

Без никакво затруднение слезе по стълбите и след малко излезе на улицата. Притичваше от сянка в сянка край стените, прекоси откритото пространство и се натика в теснотията на улицата.

Брусар го чакаше в колата. Двете пера се тръшна на седалката и най-после си отдъхна.

— Успяхте ли? — веднага попита младежът.

— Ъхъ — измънка Индианеца. — Дано си бил прав за онова нещо.

— Не може да стане грешка — убедено отвърна Брусар. — В разтвора има микроскопични частици от рядко срещан изотоп на урана. Някои са полепнали по триъгълника. Радиацията няма да навреди особено на Синия дявол, но със следящите уреди, които имаме в посолството, ще можем да го намерим навсякъде. Само ще изчакаме да прибере следващата пратка от космодрума и ще го проследим чак до Оракула.

— Добре звучи — призна Двете пера. — Да се махаме по-бързо!

— Ей сега.

Брусар вече ускоряваше колата по налудничаво криволичещите улици.

— По-кротко — укори го Индианеца. — Не си рискувах живота, за да пукна в тъпа катастрофа.

— Извинете ме, господине. Май съм прекалено възбуден. Очаквах и вие да сте развълнуван от опасността.

— А, това беше само първата стъпка. Следващата е по-трудничка.

— Да проследим Синия дявол ли? Няма проблеми!

— Проблемите ще започнат, след като го проследим — промърмори Индианеца и изведнъж ликуването му се изпари. Започна да се чуди какво ще прави, щом застане срещу Оракула. Нямаше да я излъже с евтини трикове като днешния. Осъзна, че е време да помисли как точно ще стигне до нея, за да изпълни задачата си.

Отпусна се, а когато усети, че мускулите му се освобождават от напрежението, започна да го измъчва старата ненаситна жажда… и в ума му се мярна неясната идея как да се справи.

Индианеца вече четири дни не изпускаше от поглед района на космодрума, но напразно.

Сутринта на петия ден Вриеф Домо най-после се появи.

— Тук е, господине — посочи Брусар към мигащата точка по разграфения екран на контролното табло.

— Крайно време беше, вдън земя да пропадне! — изръмжа Двете пера, навел се над предната седалка, за да наблюдава екрана. — Вече се чудех дали оная жена не е обявила гладна стачка.

— Ето, приближава товарните складове.

— Колко време ще ни отнеме да научим какво е взел?

— Имаме връзка с компютъра в посолството и държим под постоянно наблюдение движението на пратките. Мисля, че ще получим потвърждение, преди да излезе от космодрума.

— Тогава се приготви да потеглим веднага.

Брусар кимна и се взря в таблото.

— Чудесно — промълви след две минути. — Прибра си пратката и потегли към изхода.

— Следвай го.

— Нашият компютър още не е потвърдил, че пратката се състои от хранителни продукти. Може да е дошъл по друга работа.

— Все едно, не го изпускай — заповяда Индианеца. — Ако се махне от космодрума, няма никакъв смисъл и ние да висим тук… а тръгне ли към Оракула, не искам да го изтървем. — Помисли малко и добави: — Остави му километър преднина.

— Не смея, господине — възрази младежът. — По тези улици може да ни изпревари с десетина минути.

— И какво от това?

— Ако Оракула не е в града, а той напусне Куичанча десет минути преди нас, може да се отдалечи толкова, че да изгубим сигнала.

— Добре де, но внимавай да си на достатъчно разстояние, за да не те забележи. Ако разбере, че го следим, може да ни разкарва по цялата си проклета планета или да ни натика право в някой капан.

— Ще се постарая — увери го Брусар и вкара колата в плътния поток возила, напускащи космодрума. На таблото замига още една светлинка. — Компютърът току-що потвърди! — възбудено възкликна той. — Взел е именно хранителни продукти от склада!