Майк Резник - Пророчицата

— Нещо не е наред! — задъхано произнесе той.

— Какво?

— Някой се крие в товарната част на кораба ми — компютърът отбеляза увеличено тегло. Зърнах го с крайчеца на окото си. Целият е облечен в черно.

— Отдалечете се от кораба — инструктира го човекът от охраната. — Оттук го поемаме ние.

Ломакс ги наблюдаваше, скрит в тъмнината, докато се увери, че цялата охрана е наобиколила кораба, изкаран от Нийл. После безшумно притича до собствения си кораб, където завари младежа.

— Нищо работа — ухили се Нийл, а Ломакс произнесе кода за отваряне на люка, без да се задейства алармената система на кораба.

— Хайде, да тръгваме — Той влезе вътре. — Щом включа двигателя, те ще разберат, че са пратени за зелен хайвер. Избирай си място, затягай колана и стискай палци нито един кораб да не приближава траекторията ни за излитане.

— Никой никога не идва тук — Нийл се настани в тясната кабина. — Именно затова искам да се измъкна.

Ломакс даде на навигационния компютър координатите на Олимп, изчака го да избере маршрута, после включи двигателите. Както бе предсказал, това накара всички мъже от охраната да дотичат обратно, но той успя да излети, преди техните изстрели да станат опасни.

— Та къде отиваме? — попита Нийл, когато напуснаха системата и превключиха на свръхсветлинна скорост.

— Олимп.

Младият мъж погледна към картографската холограма.

— Не мога да я намеря — извести той след неколкоминутно оглеждане.

— Опитай с Алфа Хайакауа IV — предложи Ломакс.

— Точно така. Ето я. Чудя се защо има разлика в имената?

— Обичайно е — отвърна Ломакс. — Повечето от планетите са кръстени на ръководителя на отряда пионери, който ги е открил. Римските номера сочат колко са далеч от слънцето си, другите ти казват колко планети преди тази са открити от същия човек.

— Не те разбирам.

— Това е Алфа Хайакауа IV — заобяснява Ломакс. — Това означава, че за пръв път е отбелязана върху картите от мъж или жена на име Хайакауа и че е четвъртата планета около двойното си слънце. Но ако погледнеш някъде другаде, може би ще я намериш като Джоунс 39 или Джоунс 22, което означава, че е тридесет и деветата или двадесет и втората планета, открита от човек от пионерския корпус на име Джоунс. — Той помълча малко. — И, разбира се, първото нещо, което всички заселници правят, е да сменят името. Вероятно има планина, която изглежда като холограма на Олимп на Земята, а може би първият губернатор е бил гръцки учен или е имало гражданска война, а генералът победител се е казвал Олимп.

— Доста е сложно, нали? — обади се Нийл. — Да се научат всичките тези имена.

— Дори прекалено, когато и местните форми на живот имат свое име за собствения си свят — усмихна се Ломакс. — Трябва ти време да свикнеш.

— Харесва ми мисълта, че жителите избират свое име за своя свят. А сега, когато отивам на Границата, искам да си избера мое собствено име.

— Ти си го имаш.

— Не го харесвам. Искам нещо цветисто като Гробокопача, Бейкър Катастрофата или Гробаря Смит.

— Предполагам, че е твое право — Ломакс включи автопилота, откопча колана, изправи се и протегна ръце.

— Предполагаш? — попита Нийл и го последва в товарната част на кораба, която бе превърната в малка гостна с два удобни стола, закрепени за бюрото.

Ломакс седна и запали тънка пура.

— Ако си добър в нещо, обикновено някой друг ти избира име и то прилепва към теб, независимо дали ти харесва или не.

— Може да ми се наложи да чакам доста дълго — унило каза младият човек, докато се настаняваше срещу него. — Единственото нещо, което правя наистина добре, е да мечтая да съм някъде другаде.

— И това е някакво начало.

— Така ли?

— Чувал ли си за Скитника Джоунс? — попита Ломакс.

— Не. Кой е той?

— Един старец, който е обиколил шестстотин-седемстотин свята.

— Изследовател ли е?

— Не.

— Картограф?

Ломакс поклати глава.

— Казват, че когато бил млад като теб, се влюбил в едно момиче на Байндър X. Никой не знае какво точно се е случило, но очевидно е направил нещо, което я е накарало да го напусне. И оттогава я търси. — Той млъкна за момент. — Сигурно я търси вече седемдесет години.

— Мислиш ли, че още е жива? — попита колебливо Нийл.

— Вероятно не. Седемдесет години е доста време за когото и да било по Вътрешната граница.

— Тогава защо продължава да я търси?

Ломакс вдигна рамене.

— Ще трябва да попиташ него самия.

— Ще го срещна ли някога?

— Посети достатъчно светове и рано или късно ще попаднеш на него.