Майк Резник - Пророчицата

— Кого другиго ще видя? — попита нетърпеливо младежът.

— Не знам. Кого искаш да видиш?

— Всички. Всеки известен герой, за когото съм чувал или чел — Нийл му се усмихна. — Изглеждат толкова големи, по-големи от самия живот.

Ломакс отвърна на усмивката.

— Знам как се чувстваш. Когато бях на твоите години, също исках да отида на Границата и да видя всичките си герои… Но след известно време ще разбереш, че те също кървят и умират.

— А Пророка?

— Кой е той?

— Не знам. Чух за него по видеото.

— Героят извън закона на тази година — изсумтя Ломакс. — Повярвай ми, момче, някой ловец на глави ще го застреля точно като онези, които убиха Сантяго и останалите.

— И въпреки всичко искам да ги видя — Нийл направи кратка пауза. — Ти си единственият известен човек, когото някога съм срещал.

Ломакс се усмихна тъжно.

— Ще ти кажа нещо: славата не е това, което разправят, особено по Вътрешната граница.

— Говориш така, защото през цялото време се срещаш с известни хора — възрази младежът. — Но нито един необикновен човек не е стъпвал върху Сивия облак.

— Няма нищо необичайно в насочването на пистолет и убиването на хора — отвърна Ломакс.

— Напротив — не се съгласи Нийл. — Колко души могат да го правят?

— Прекалено много.

— И въпреки това искам да отида там и лично да ги видя.

— Може и да се разочароващ.

— Едва ли.

— Какво си мислиш — че там има няколко хиляди свята, населени само с убийци и фолклорни герои? Момче, Вътрешната граница е пренаселена с миньори, фермери, търговци, лекари и всички останали, необходими за живота на една планета.

— Знам това — раздразнено го прекъсна Нийл. — Но не се интересувам от тях.

— Нещо ми подсказва, че ще намериш всички известни герои, които търсиш… Момчета като теб обикновено успяват.

— Може би дори ще стана един от тях. — Нийл не можеше да прикрие нетърпението си.

— Ако живееш достатъчно… А сега нека се погрижим за работата.

— Каква ни е работата, преди да стигнем Олимп?

— Ами да започнем с това, че вероятно са издали заповед за арестуването ми с обвинение в отвличане. Искам да се обадиш до Олимп и да им кажеш, че си дошъл с мен доброволно.

— Няма да ми повярват.

— Вероятно, но искам да го има записано.

Нийл кимна.

— Добре.

— А после, тъй като трябва да започнеш да се отплащаш за това, че си тук, искам да отидеш в кухнята и да ми приготвиш обяд. — Той млъкна за малко. — Само соеви продукти. Никакво месо или млечни произведения.

— Не виждам как това те прави по-добър убиец.

— Така ставам по-здрав убиец — отвърна Ломакс. — Имам високо кръвно налягане и висок холестерин. Няма смисъл да оставям цялата работа единствено на двете контролни платки в мен.

Младежът се усмихна.

— Шегуваш се.

— Защо мислиш така?

— Не мога да си представя Гробокопача да поставя медицински платки в тялото си заради такива неща.

Ломакс се усмихна развеселен.

— Вероятно не можеш да си представиш и че имам изкуствено око, а сегашните ми зъби са само на три години.

— Вярно ли е?

— Момче, по Вътрешната граница има твърде малко напълно здрави мъже — отвърна Ломакс. — А сега изпрати съобщението.

Нийл включи радиото и поговори кратко с баща си, който от своя страна се натъжи и ядоса, но накрая разбра, че нищо не може да направи. Дори предложи да прати малко пари на Олимп, които да ги чакат там, но синът му отказа.

После ядоха — младежът настоя да опита същата лека храна като Ломакс.

Накрая разгънаха койките в късия коридор между кухнята и товарната част, пристегнаха се върху тях и заспаха.

Час по-късно Ломакс се събуди, разтревожен от нещо.

— По дяволите! — измърмори той.

— Какво има? — попита Нийл и се изправи рязко на леглото.

— Оставих на автопилот, но забравих да включа сензорите за избягване на други кораби или космически тела. Вероятно всичко е наред, но ще бъде напълно в мой стил да се сблъскам с единствения проклет метеор в рамките на пет парсека.

— Ще се погрижа за това. — Нийл тръгна към контролното табло-

— Почакай секунда да включа светлините.

— Не е необходимо — долетя отговорът.

— Дори и да знаеш къде е превключвателят на сензорите, ще ти трябва светлина, за да го настроиш.

— Готово — съобщи Нийл, като се върна на койката си в тъмнината.

— Как го направи, по дяволите? — изуми се Ломакс.

— Мислех, че съм ти казал: работя с компютри. Тъкмо бях взел някои части, когато те срещнах.

— И?