Майк Резник - Пророчицата

— Хората остаряват, Хлапе, дори и Ледения. Сервитьорката се върна с техните питиета, а миг по-късно към тях се приближи управителят.

— Предадох вашето съобщение, господин Ломакс.

— И?

Мъжът вдигна рамене.

— Сега всичко зависи от господина, с когото искате да говорите.

Ломакс кимна.

— Добре. Ти направи каквото можа.

— Още нещо…

— Да?

— Тук всички спазваме правилата, а Олимп е цивилизована планета. Законът се прилага стриктно. Ако се стигне до насилие, ще е голямо нещастие за всички замесени страни това да стане в Синия павилион — той погледна многозначително към камерите за наблюдение, които висяха над всяка маса.

— Ще го имам предвид.

— Благодаря, господин Ломакс.

Мъжът се оттегли към кухнята, а Ломакс отпи от своя сок и се намръщи.

— Нещо не е наред ли? — попита Силиконовото хлапе.

— Опитвал съм го и преди — някакъв вид мутирал цитрусов плод от системата Алтаир. Вероятно струва повече от твоето шампанско, но не мога да го изпия — той бутна чашата към средата на масата. — Искаш ли?

Силиконовото хлапе поклати глава.

— Ще се придържам към това, което поръчах, благодаря.

— Както искаш.

Хлапето на един дъх преполови чашата си.

— Добро е.

— Пил ли си шампанско преди?

— Разбира се — защити се Хлапето. — Много пъти.

— Да, пролича си от начина, по който го глътна набързо. — Внезапно Ломакс се напрегна. — Разходи се, Хлапе!

— Какво?

— Чу ме.

— Защо? Какво има?

— Мисля, че ще имам посетител — обясни Ломакс, вперил поглед в елегантен мъж на средна възраст, който си проправяше път към тяхната маса.

— Предпочитам да остана.

Ломакс го изгледа.

— Добре. Но няма да казваш нито дума, няма да оспорваш нищо, което казвам, и няма да правиш резки движения.

— Дадено.

Ломакс изучаваше приближаващия се мъж. Беше среден на ръст, с педантично поддържани сива коса и мустаци, светлосини очи и орлов нос. Джобът му беше издут, но той и не опитваше да го прикрие. Ако там имаше оръжие, твърде трудно би могъл да го извади.

— Вие сте господин Ломакс, нали? — Мъжът спря до празния стол.

— Точно така. А това е моят партньор — господин…

— Силиконовото хлапе — вметна младежът.

— Не мисля, че съм чувал за вас, господине.

— Ще чуете — отговори Хлапето.

— Аз съм Мило Корбеккиан. Мога ли да седна?

— Заповядайте — покани го Ломакс.

Корбеккиан се настани.

— Имате ли нещо против да запуша?

— Моля.

Елегантният мъж запали тънка пура, а Ломакс сбърчи нос.

— Съдържа лек стимулант — обясни Корбеккиан. — Миризмата е неприятна за околните. Ще я загася, ако искате.

— Както желаете — отговори Ломакс. — Мога да я понеса, щом вие можете.

— Тогава с вашето любезно позволение ще продължа да пуша — Корбеккиан се отпусна назад. — Както разбирам, вие сте познат на Джейсън Коул.

— Точно така.

— Скъпият Джейсън — Корбеккиан махна на минаващ сервитьор да му донесе питие. — Последния път, когато го видях, тръгваше за някакъв малък свят по Вътрешната граница. — Той направи пауза. — Как я кара?

— Както повечето трупове, предполагам.

— Горкото момче — Корбеккиан не показа нито изненада, нито съжаление.

— Никога не изпращайте момче да върши мъжката работа.

— О?

— Нямаше никакъв шанс срещу Ледения — Ломакс впери поглед в него. — Нито другите трима, които сте изпратил.

— Какви други трима? — попита невинно Корбеккиан, докато оставяха питието му на масата.

— Господин Корбеккиан, никога няма да стигнем до задоволително споразумение, ако не свалим всички карти на масата. Знам, че сте изпратил четирима души да убият Ледения и всичките са погребани на Последен шанс.

— Дори да предположим, че наистина съм изпратил четирима души там, нима известният Гробокопач — ако мога да използвам професионалния ви прякор — е изминал целия път до Олимп, за да ми каже, че са се провалили?

— Можете да продължите да пилеете пари, като изпращате пушечно месо срещу Ледения. Или — добави Ломакс, — можете да купите най-добрия и работата ще бъде свършена.

Силиконовото хлапе сякаш искаше да каже нещо, но Ломакс го смрази с поглед.

— Разбирам. — Корбеккиан вдигна чашата до устните си и я изпразни на един дъх. — Дошъл сте да търсите работа.

— Дошъл съм да обсъдим въпроса. И не се продавам евтино.

— Не съм си и помислял друго. — Мъжът остави чашата на масата и напрегнато впери поглед в нея.

— Пък и виждате какво става с онези, които се продават евтино.