Майк Резник - Пророчицата

Когато Ломакс и Силиконовото хлапе влязоха, към тях се приближи висок, официално облечен мъж.

— Мога ли да ви помогна, господа? — изражението му недвусмислено подсказваше, че не одобрява дрехите им.

— Искаме една маса, моля — отговори Ломакс.

— Опасявам се, че нямаме свободни места тази вечер.

— Има пет празни маси.

— Резервирани са.

Ломакс извади банкнота от сто кредита.

— Не толкова близо до басейна.

— Опасявам се, че не е възможно.

— Хей, така ли говориш на Гробокопача! — скастри го Хлапето.

— Знам кой е той — спокойно потвърди управителят, после се обърна към спътника му. — Вашата репутация ви изпреварва, господин Ломакс.

— Моля да извините приятеля ми — Гробокопача прибави още две банкноти към първата. — Идва за пръв път на вашата планета.

— Наистина трябва да го научите на маниери, господин Ломакс. — Мъжът взе банкнотите и ги поведе към празна маса близо до бара.

Докато се настаняваха, Ломакс остави още три банкноти върху масата.

— Няма да ни е излишна малко информация.

Управителят погледна парите и се поклони ниско.

— Стига да разполагам с тази, която ви е необходима.

— Мисля, че Джейсън Коул често е посещавал това място.

— Точно така, господине — мъжът понечи да вземе банкнотите.

Ломакс ги покри с ръка.

— Това го знам. Искам да разбера с кого се е срещал.

Управителят погледна нервно парите.

— Бих искал да ви помогна, господин Ломакс, но…

Гробокопача добави още три банкноти.

Мъжът ги погледна отново, после въздъхна и поклати глава.

— Вероятно ще ме убие, ако ви го посоча. Бих искал да направя сделка с вас, но повече ми се иска да се събудя утре сутрин.

— Знаеш ли какво — Ломакс взе парите и ги сложи в ръката му, — кажи му, че познавам Джейсън Коул и че искам да говоря с него. Нека той реши дали ще дойде при мен. Така няма да имаш неприятности, нали?

— Чудесно — мъжът прибра парите в джоба си и извика сервитьорка, която веднага се приближи до масата.

— Какво ще желаят господата за пиене? — попита тя, когато управителят се отдалечи.

— Шампанско — каза Силиконовото хлапе.

— Шампанско за него, плодов сок за мен — поръча Ломакс.

— Какъв по-точно?

Ломакс вдигна рамене.

— Какъвто има.

— Ти не пиеш, така ли? — попита Хлапето, когато сервитьорката се отдалечи.

— Не и когато работя.

— Почти е престъпление да посетиш такова място и да не си пийнеш.

— Ти си гледай голите момичета и остави мисленето на мен.

— Аз ги гледам. На Сивия облак голотата не се допускаше. Често ли се среща по Границата?

— Зависи от планетата. Има дори няколко колониални свята, управлявани от нудисти.

— Иска ми се да ги видя.

Ломакс сви рамене.

— Повярвай ми — повечето хора изглеждат по-добре с дрехи.

— И все пак…

— Прави каквото искаш. Никой не те задържа.

— Защо имам чувството, че искаш да се отървеш от мен?

— Виж, доведох те тук. Това би трябвало да ти е достатъчно. Оттук нататък може да стане опасно.

— Способен съм да се грижа за себе си. Не е нужно ти да ме защитаваш.

— Нямам такова намерение. Просто не искам да ми се пречкаш.

— Ама че го каза! — възкликна Силиконовото хлапе. — Мислех, че сме приятели.

— Приятелството е несъвместимо с работата, която върша.

— А мъжа, за когото работиш? — настоя Хлапето. — Говориш за него като за приятел.

— Ледения? Той е тридесет и пет-четиридесет години по-стар от мен. Не знам дали аз ще доживея до толкова.

— Ледения? — повтори Хлапето. — Ти работиш за него?

— Да.

— Защо се нуждае от теб? Та той е победил Оракула!

— Вече е старец и накуцва. Ако кракът въобще е негов. Аз лично предполагам, че е протеза. — Ломакс помълча малко. — Според него той не я е победил. Смята, че е имал късмет да остане жив.

— Не, победил я е! — рече категорично Силиконовото хлапе. — Всеки знае историята — едва сдържаше ентусиазма си. — Само си представи — Ледения! Какво не бих дал да се срещна с него! Всичките ли истории, които разправят за него, са истински?

— Вероятно не.

— Казват, че е убил Оли Трите юмрука, че е открил Гадателката, когато стотици ловци на глави не са могли, и…

— Говори по-тихо и се успокой — прекъсна го развеселено Ломакс. — Или оркестърът ще те даде под съд за нелоялна конкуренция.

— Съжалявам. Но Ледения! Той е един от моите герои… Как изглежда?

— Дебел плешив старец, който накуцва. Но му отдавам заслуженото: много е печен. Нищо не му убягва.

— Защо работиш за него? Мислех, че от всички мъже по Границата Ледения е последният, който ще наеме човек като теб.