Майк Резник - Пророчицата

— Какво е съобщението?

— Искам да му предадеш, че независимо какво чува аз все още работя за него.

— Какво би могъл да чуе?

— Например че Миропомазания ме е наел да го убия.

— А ако не ми повярва?

Ломакс свали пръстена от кутрето на лявата си ръка.

— Дай му го. Знае, че е мой.

— Добре — Хлапето се вгледа в Ломакс през масата. — Но на въпроса — защо да вярва на теб?

— Доста добър въпрос — призна Ломакс.

— А имаш ли отговор?

Ломакс се намръщи.

— Не съвсем — каза накрая.

— Звучи ми като че ли си изправен пред сериозен проблем — предположи Хлапето.

Ломакс въздъхна дълбоко.

— Плащат ми да ги преодолявам. — Довърши кифлата си и стана. — Трябва да свърша още няколко неща. Ще платя стаята ти до обяд; ако останеш за по-дълго, ще плащаш от джоба си.

— А за хангара и таксите за излитане?

— Ще се погрижа и за тях. Доскоро, Хлапе.

Ломакс вдигна кредитно кубче пред скенера, изчака да го регистрира и напусна ресторанта. Уреди сметката си на рецепцията, после се спря пред видеофона и се погрижи за таксите на космодрума.

След това провери указателя, плати цената за връзка с главния клон на планетарната библиотека и влезе в раздела за пресата.

— Извади ми всякаква информация за Миропомазания — заповяда той.

— Има шест статии за Миропомазания от 3445 година от галактическата ера досега.

— Копирай ми ги всичките на хартия.

— Ще ви струва допълнително 24 кредита, 16.2 рубли Нов Сталин или 4.78 лири Далечен Лондон. Ако вашата банка работи с друга валута, ще ви струва още три процента комисиона за обмяната. Приемате ли таксите?

— Да.

— Работя… готово.

Шестте статии се показаха през отвора под екрана и Ломакс прекъсна връзката.

Откри удобен стол в единия ъгъл на фоайето, седна и се зачете в тях.

За пръв път Миропомазания се споменаваше като лидер на малък религиозен култ далеч по Периферията. Бил арестуван за убийство на един от подчинените си, но случаят бил приключен поради липса на доказателства, когато двамата очевидци изчезнали.

Пет месеца по-късно се преместил на Спиралния ръкав, не толкова далеч от Земята, и сега Демокрацията го преследваше за неплащане на 163 милиона кредита данъци.

Една година по-късно построил храмове и молитвени домове на около двадесет планети в сърцето на Демокрацията и се смяташе, че има милиони последователи. Нито дума за случая с укриването на данъци.

Последните три статии с разлика от по един месец отразяваха коментарите на политици и други обществени фигури за Миропомазания, за предполагаемите ексцесии на неговата секта, за отказа му да плаща данъци (отново) и за нарастващата му сила и популярност. В най-скорошната статия имаше списък от пет души, които публично се бяха изказали срещу него и оттогава изчезнали.

Нямаше нито холограма, нито снимка на Миропомазания, нито пък някаква информация или намек за произхода му. Ломакс бе малко изненадан, че не е чувал за човек с такава огромна организация, но пък тя бе възникнала по Периферията и се бе разпространила само в пределите на Демокрацията, а не в онези светове, които формираха Вътрешната граница. А мъжете и жените по Границата не обръщаха много-много внимание на събитията, които не ги засягаха пряко.

Истинският въпрос обаче не беше как силата на Миропомазания бе нараснала толкова бързо. А с какво Ледения — собственик на кръчма в незначителен свят по Границата, който не бе стъпвал на планета на Демокрацията близо три десетилетия, е привлякъл вниманието и очевидната омраза на мъж, който бе на петстотин светлинни години от Вътрешната граница.

Ломакс провери часовника си, видя, че му остават два часа до срещата с Корбеккиан, и излезе да се поразходи в хладната утрин. Повървя безцелно покрай няколко блока, като спираше да погледа някоя и друга витрина или холографско изображение. Уличен търговец продаваше красиви извънземни каменни гравюри, медиум предсказваше падането на Демокрацията, уличен музикант от неизвестна раса свиреше атонална, но въздействаща мелодия на струнен инструмент с непознат дизайн.

Ломакс спря пред оръжеен магазин, огледа с окото на специалист изложените образци, не откри нищо по-добро от собствения си арсенал и накрая тръгна обратно за хотела. Отбеляза с одобрение, че Олимп като повечето светове по Вътрешната граница презираше новите нанотехнологии на Демокрацията и почистваше улиците си с миещи машини, вместо да използва поглъщащите боклука микроби, създадени на Делурос VIII.