Майк Резник - Перфектен убиец

— Прекалено много се тревожиш. Ще остарееш за нула време.

— О, нима? Е, благодарение на теб ще ме убият за нула време.

— Аз те спасих, помниш ли?

— За да ме използваш като примамка!

— Само ако ми се наложи. — Найтхоук погледна над рамото на Малой. — И както изглежда, няма да се стигне до там.

Малой се завъртя на стола си и видя двама души и един едър, сивокож извънземен от Пеленорат VI да се приближават към масата.

— Нямам оръжие! — прошепна Малой панически.

— Няма да ти потрябва.

— Ти не ги познаваш! Онзи вляво е Кървавия Бен Мастърс. Убил е двадесетина души съвсем сам, а с очите си съм виждал как пеленорецът разкъсва хора на парчета!

— Млъквай и не се бутай между шамарите — каза спокойно Найтхоук. Той вдигна глава, когато тримата убийци дойдоха до масата. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо, приятели?

— Да — каза Мастърс. — Можеш да внимаваш на кого купуваш питиета, когато си в Клондайк.

— Имате предвид приятеля ми Гущера? — попита невинно той като посочи към Малой. — Изглеждаше ми доста жаден.

— Много добре знаеш кого имам предвид — изръмжа Мастърс.

— А! Става дума за красивата млада дама, която танцуваше.

— Почваш да схващаш.

— Но и тя ми изглеждаше жадна. Освен това, не ми се вижда честно след като Маркиз Куинсбъри има цяла планета, че да притежава и нея.

— Играеш си с огъня — каза пеленорецът със силен извънземен акцент.

— Приеми го като приятелско предупреждение — добави Мастърс.

— Ами, благодаря ви, че сте се загрижили — сви рамене Найтхоук. — Вече ще внимавам на кого купувам питиета.

— Добре.

— Е, несъмнено пак бих почерпил младата дама — каза Найтхоук като се изправи, докато тримата си тръгваха. — Но ще внимавам да не поръчвам на такива боклуци като вас и грозното ви сиво животно.

Преди още да се е обърнал изцяло към масата, Кървавия Бен Мастърс държеше пистолет, но Найтхоук беше още по-бърз. След кратка схватка Мастърс и другият човек се строполиха на пода, поразени от лазерния пистолет на Найтхоук. Овъглената им плът пушеше.

Едрият пеленорец нададе вик и се хвърли към Найтхоук, но младежът реагира със светкавична бързина — отстъпи встрани и нанесе убийствен удар с дулото на пистолета си в тила му. Кожата се разкъса, оттам бликна лилава кръв и извънземният падна на земята.

— Всички бяхте свидетели — каза Найтхоук, без да повишава тон.

— Несъмнено, беше самозащита — добави Малой, изненадан, че е все още жив. — Кървавия Бен пръв посегна към пистолета си. Ще свидетелствам за това!

Никой не продума почти цяла минута, докато Найтхоук държеше лазерния си пистолет в ръка, отпусната до хълбока, но в бойна готовност. Накрая някой от тълпата проговори:

— На кого му влиза в работата? — и след секунди всички се върнаха към предишните си занимания.

— Имате ли някакви служители на реда тук? — попита Найтхоук като прибра пистолета и седна на мястото си.

— Би било безсмислено — отговори Малой. — На Тундра нямаме никакви закони, освен тези, които Маркиза измисля.

— Тогава кой ще се погрижи за телата? — продължи Найтхоук, загледан в труповете.

— Има някакви роботи, които разтребват — каза Малой. — Скоро ще дойдат и ще ги откарат.

— И дотогава просто ще си стоят тук? — изненада се Найтхоук.

— Предполагам.

Джеф огледа казиното. Никой не обръщаше внимание на телата; все едно бяха невидими.

— Като че ли нищо не се е случило. Помислих си, че се шегуваш като каза, че тук няма никакви закони.

В същото време дойдоха два малки робота с въздушна машина. Натовариха човешките трупове, след което сложиха извънземния върху тях. Чу се звук от претоварен мотор и машината плавно кацна на пода. Роботите свалиха извънземния и отлетяха с хората.

— Ти си невероятно добър — каза Малой с възхищение. — Дори започвам да си мисля, че може би имаш шанс срещу Маркиза. В честен двубой.

— Благодаря.

— Това, обаче, няма значение — добави Малой. — Маркиза не вярва в честните битки.

— Значи е на път за насам?

— Ако е на Тундра.

— А ако не е?

— Не се тревожи — все някой ще му доложи за теб — отговори Малой. — Ти уби трима от неговите служители. Не може да те остави да се измъкнеш. Не му прави чест.

Найтхоук отново огледа помещението като обмисляше откъде може да дойде следващата атака. Най-накрая се обърна към Малой.

— Искам отново да отидеш при бармана.

— Нали няма да я черпиш пак? — попита дребният човек недоверчиво.

Найтхоук поклати глава.