Майк Резник - Раят

— Мога ли да бъда напълно откровен, господин Брийн?

— Ако ще бъда ваш биограф, ще е чудесно да свикнете да сте откровен с мен — съгласих се аз.

— Пепони не е типична колониална планета на Републиката — започна Пепон. — Когато вашата раса пристигнала тук, тя не открила изискана и напреднала в технологично отношение цивилизация, устремила се към звездите. Намерили сте примитивен свят с примитивни народи, като много от тях с право могат да се нарекат диваци. Нямали сме писмен език, нито по-сложни умения от запалването на огън и оформянето на груби оръжия, дори не сме били открили колелото. А сега, след по-малко от век, трябва да преживеем социална и научна еволюция, която иначе би отнела стотици поколения… Било е време, когато животът ни е бил простичък, в хармония с природата, и Пепони наистина е бил рай за нас. А ще дойде време — надявам се да е съвсем скоро, когато отново ще стане рай, но от друг тип. Точно в този момент на нашата история обаче, ние се намираме в преходен период на промени, каквито вероятно не е преживявала нито една друга раса. — Той допи коняка си, сложи пурата обратно в устата си и продължи: — Ако приемете тази работа, господин Брийн, ще получите пълна свобода да пътувате навсякъде из Пепони и да задавате въпроси на всекиго. В процеса на проучванията си ще се сблъскате със сериозна критика към мен и правителството ми. Някои от твърденията няма да ви хареса, други може би направо ще ви ужасят. Ще чуете истини, но и доста лъжи и слухове, а няма да можете да ги различите. Следователно искам човек, който просто ще наблюдава, ще отразява и ще се въздържа от морални оценки. Ще ви помагам, доколкото мога, и ще отворя файловете си за вас. Всичко, което искам, е преди да напишете нещо в ущърб на Пепони или на мен, да го обсъдите първо с мен, за да ви го обясня, ако мога.

— Но няма да ме цензурирате?

— Имате думата ми, господин Брийн.

— Нека да повторя, за да съм сигурен, че съм ви разбрал правилно. Мога да говоря с всекиго, човек или местен жител, без проблеми, така ли?

— Точно така.

— Ще имам ли и достъп до личните ви документи?

— Освен до онези, които засягат сигурността на планетата.

— И ще поемете всичките ми разходи?

— Напълно.

— Иън Мастерсън ли ще ми бъде придружител и преводач?

Пепон помълча малко.

— Ще ми се да е от моята раса. Мнозина пепони няма да говорят свободно пред двама човеци, особено ако единият е всеизвестният Иън Мастерсън. Ако настоявате за него обаче…

Поклатих глава.

— Не. Ще се доверя на вашата преценка, сър.

— Някакви други въпроси?

— Имате ли вече предвид някой издател?

— Не. Но мога да използвам влиянието си и да намеря някой, ако вие срещнете трудности.

— С колко време разполагам, за да напиша книгата?

— Аз съм доста стар и имам безброй болежки. Иска ми се да видя книгата завършена и публикувана до края на живота си.

Щеше ми се да го попитам колко очаква да живее, но ми се стори ужасно нетактичен въпрос.

Той отново ме изгледа.

— Е, господин Брийн, ще се споразумеем ли?

Помислих върху предложението му още миг, после кимнах.

— Да.

Засмя се доволно.

— Чудесно! Позволете ми да ви предложа един от деликатесите на Пепони, преди да си тръгнете.

— За мен е чест.

Той натисна бутон на бюрото си. Влезе друг слуга с ливрея — носеше сребърна чиния с малки печени ролца месо.

— Вкусвали ли сте някога месо от наш дивеч, господин Брийн?

— Не.

— Тогава нека ви предложа малко от специално приготвен среброкож — каза великодушно той. — Няма да имате възможност да опитате друго месо освен от бифкейковете до края на престоя си тук.

— Защо? — попитах и опитах от среброкожа. Имаше лек мирис и беше прекалено пикантен.

— Поради две причини, господин Брийн. Първо, повечето представители на моята раса предпочитат домашните животни вместо горския дивеч. Второ, на този континент ловът е забранен.

— Бях забравил. — И преди да успея да се спра, добавих: — А вие как се сдобихте с това?

— Привилегия на президента.

— Чудесно е — отбелязах с повече ентусиазъм, отколкото изпитвах.

— Знаех, че ще го харесате — отвърна той, очевидно доволен от себе си. — Когато бях малко дете, ходех на лов за среброкожи с копие, което бях направил съвсем сам.

— Мислех, че вашите хора предпочитат бифкейковете.

— Винаги съм бил различен. — Той кимна, слугата остави подноса на бюрото и излезе. Пепон погледна часовника си, украсен със скъпоценни камъни. — Трябва да присъствам на съвещание за бюджета след двайсет минути, господин Брийн. Но дотогава, след като ще бъдете мой биограф, съм на ваше разположение. Искате ли да ме попитате нещо?