Майк Резник - Раят

Бяхме навлезли в гората до обяд и тогава един от нейните следотърсачи посочи малък трънлив храст. Два сини конеца висяха на него и внезапно групата ни замръзна на място, застанахме нащрек. Нейните следотърсачи и моите шест доради претършуваха областта за други следи от калакалите, но напразно. Накрая тя извика своите дигита, прошепна кратка команда, после седна и се облегна на едно дърво.

Накара ме да направя същото, но є казах, че е по-добре да продължим да търсим калакалите.

— Остави. Изчезнали са. Ако не са, нашите доради щяха да ги намерят.

— Тогава нека се опитаме да ги проследим — продължих.

Тя вдигна рамене.

— Прави каквото искаш. Просто не вдигай шум, докато се качваш нагоре. Не спасявам никого.

— Цял ден ли мислиш да седиш тук? — попитах.

— Почти. Следите им са добре прикрити. Ще ги настигна довечера.

— Как?

— Дори калакалите трябва да пият вода. Казах на дигитата ми да потърсят близките водоеми.

— А ако пият от някой поток? — ядосах се. — Какво ще правим — ще поставим засади по целите три или четири километра от течението?

— Наблизо няма течаща вода, Уилкс — отвърна тя. — Именно затова избрах тази част от планината.

— Откъде знаеш? Никога не е била нанесена на карта.

— Напротив. Аз лично я очертах през първите две седмици, след като пристигнах тук.

— Какво друго картографира?

— Всички техни скривалища. Повечето от тях живеят в пещери, но от време на време лагеруват на открито в горите.

— Тогава защо не влезем там и не ги ударим?

— Защото никога не стоят на едно и също място повече от ден-два, а съм открила над петдесет техни скривалища. — Тя поклати глава. — Не, Уилкс, няма смисъл да губим сили и енергия и да им подскажем, че сме тук. Моите дигита ще открият кой водоем използват и с малко късмет ще ги хванем довечера.

Изгледах я продължително и тя срещна погледа ми, без да мигне.

— Всички сме хващали калакали по едно или друго време — обадих се накрая. — Искам да знам защо единствено ти можеш да ги накараш да говорят.

— Вероятно моите методи ги бива повече — отвърна тя.

После дръпна шапката над очите си и скръсти ръце на гърдите. Не знаех дали не е заспала или просто се е уморила да говори с мен, но резултатът беше все същият. Седях в мълчание през следващите три часа, без да обръщам внимание на горещината, докато един от дорадите се върна и є прошепна нещо.

— Добре, Уилкс. — Тя бързо се изправи на крака. — Да се залавяме за работа. Моите дигита са намерили мястото, където са пили тази сутрин.

— Къде е другият?

— Останал е в засада, в случай че се върнат, преди да стигнем там.

Без нито дума повече тя тръгна след нейния дорадо, моите дигита и аз след тях. Водоемът бе само на седем-осем километра, но поради терена и височината ни отне три часа. Щом стигнахме, другият дорадо скочи леко от едно дърво и показа с жест, че все още никой не е идвал.

Заехме позиция в едни гъсти храсти на около трийсет метра от водоема и зачакахме. Започна да вали, а температурата падна с трийсет градуса. Седях облегнат на едно дърво, премръзнал, мокър и треперещ, а тя сякаш и не забелязваше.

Точно след полунощ чух нещо като птичи трели и тя ме сръга с лакът.

— Какво става? — прошепнах.

— Идват — тихо отговори тя. — Вероятно са дузина или повече… Стреляме да осакатим тримата най-близо до нас. Убиваме останалите.

— А ако има жени и деца?

— Видиш ли някакви, застреляй ги — безстрастно прошепна тя.

Изчакахме в мълчание още две-три минути и после групата калакали се показа. Бяха деветима, прицелих се в най-близкия, но почувствах ръката є върху моята.

Устните є безгласно казаха:

— Не още — после отново насочи вниманието си към дигитата. Шестима от тях отидоха до водоема, а другите трима се разположиха наоколо, взирайки се напрегнато в храстите, докато останалите пълнеха кратуните и меховете.

И преди още да осъзная, че се е прицелила, се чуха три експлозии и тримата часови паднаха мъртви. Стрелях в краката на единия от най-близките двама, после се огледах за други цели, но видях, че Фелисити се е погрижила за всички. Още двама калакали се гърчеха на земята, а последните двама лежаха напълно неподвижни.

— Добра работа, Уилкс. — Тя се изправи и отиде при мъртъвците. Извади ловджийски нож и изряза грозно „Ф“ върху труповете на петимата воини.

— Така калакалите ще знаят кой го е направил — обясни тя, изпреварвайки въпроса ми.

Изсвири и двамата є доради се присъединиха към нас в сечището, а аз дадох знак на моите дигита.