Майк Резник - Инферно

Два дни по-късно Бариоки се появи на екрана, за да отхвърли обвиненията. Той заяви, че всяко изявление, поставящо под съмнение доброто име на правителството или на президента, е държавна измяна, с което приключи въпроса. Въпреки това на следващата сутрин трима адвокати енкоти заминаха за Талисман и започнаха процедура по замразяване на сметките на Бариоки, докато не се установи със сигурност дали парите не са незаконно придобити. Веднага щом слухът за това достигна до ушите на Бариоки, той отлетя за Талисман, за да защити правото си върху вложенията.

Същата вечер на всички видеоканали се появи едно огромно, кръгло и добре познато всекиму космато лице.

— Добър вечер, граждани — изрече язонът на маринго. — Имам да направя едно изявление, което е от огромно значение за всеки жител на Фалигор, независимо от неговото племе и раса. — Гама Лабу замълча и се усмихна към камерите. — Тази вечер, от залез слънце нататък, армията временно поема контрола върху управлението и аз ще изпълнявам длъжността президент, докато не бъде възстановена конституцията и условията за провеждане на свободни избори. Уилям Бариоки наруши договора си с народа на Фалигор и ако се върне на планетата, ще му бъде предявено обвинение в криминални престъпления.

Лабу изчака, за да могат зрителите да осъзнаят сериозността на положението, и продължи:

— Дългата мрачна епоха на тирания и репресии свърши. Никога вече едно племе няма да бъде протежирано за сметка на друго. Никога вече няма да имате причини да се боите от правителството. Като първа стъпка към обединяването на цялата планета аз наредих тялото на бившия премиер Робърт Август Тантрам да бъде ексхумирано и поставено редом с телата на предците му в града на енкотите Ромул.

Някъде зад камерата се чуха приветствени възгласи и Картрайт, който гледаше предаването в дома си, осъзна, че Лабу за пръв път се обръща едновременно и към зрителите на видеопрограмите, и към публика на живо.

— Аз съм само един войник — каза в заключение той. — Удоволствията ми са малко и простички. Почти всички, които ме познават — тук той се ухили самодоволно, — ще го потвърдят. Нямам нито достатъчно опит, нито желание да управлявам Фалигор. Повтарям ви: армията ще се оттегли веднага щом новата конституция влезе в сила и се проведат изборите. Мракът е към своя край. Утре над Фалигор отново ще засияе слънцето.

„Господи, кой би могъл да предположи, че този дебел клоун ще се превърне в спасител на Фалигор? — помисли си Картрайт. — И кой знае, може би планетата един ден отново ще стане диамантът на Външната граница!“

Скъпа Сюзън,

Съжалявам, че толкова дълго не съм ти писал, но тук работите се развиха с трескава бързина. Пролет е и цветята са цъфнали, всичко отново се е

раззеленило след дългите дъждове и докато пиша, птиците пеят под прозореца ми. И все пак ме е страх, че едва ли ще познаеш любимия си Фалигор.

Сигурен съм, че си следила събитията тук с голям интерес, но тъй като средствата за информация се контролират не по-малко строго от всички останали области на живота на тази планета, реших да ти пиша, докато пощенските услуги все още функционират. Извинявай, че не отговорих на последните ти две съобщения по подпространствената радиостанция, обаче не бях сигурен кой може да следи отговорите ми, затова сметнах за най-удачно да се върна към стария изпитан метод — писането на писма.

Оказа се, че ти си била права, а аз съм сгрешил по отношение на президента Лабу. Това, разбира се, вече ти е известно. Ако в печата се промъква и една десета от информацията за онова, което върши на Фалигор, не може да не си задаваш въпроса, какво търсим ние тук все още.

Длъжен съм да му призная поне едно — той успя да измами всички ни. Добре познатата практика „хляб и зрелища“. Той беше един голям, заекващ, дружелюбен клоун, който правеше всичко възможно да бъде прицел на всевъзможни подигравки и винаги приемаше шегите толкова добродушно! Лабу наистина изрови бедния стар Боби и го погреба при предците му. Бяха изминали само няколко месеца, когато открих, че написаното преди малко от мене е вярно в буквалния смисъл на думата — всичките триста и двама ситати на енкотите сега са погребани под земята.

Още през първите три месеца от управлението си Лабу отпусна средства за няколко грандиозни празненства за населението. Той се сприятели не само с чиновниците от Републиката, които успя да примами в резиденцията си, но и с канфоритите, лодинитите и всички останали раси, които биха го снабдили с пари и оръжие, за да защити независимостта си от Републиката.