Майк Резник - Инферно

Лабу се изтегли на половин миля и прати за подкрепления. Междувременно размени някоя и друга шега с репортерите и зяпачите, обясни още веднъж, че е само войник, изпълняващ заповеди, и че не разбира нищо от политически машинации, и накрая атакува резиденцията.

Двадесет минути по-късно Робърт Август Тантрам II, триста и вторият ситат на енкотите, и двехилядната му армия лежаха мъртви сред пепелта на опожарения му дом. Преди да мръкне, те бяха погребани извън града в общ гроб.

Същата вечер Уилям Бариоки обяви, че суспендира конституцията за срок от три месеца, докато бъде подготвен и влезе в действие нов закон, който не ще позволи постът министър-председател да бъде заеман от предател.

А Артър Картрайт седеше пред видеоприемника, следеше новините и се питаше какви ли възможности е пропуснал и какво точно се е объркало.

„Дали вече е написал последния раздел?“

Така се шегуваха хората на Фалигор и шегата се отнасяше за конституцията, която Бариоки беше отменил за три месеца. Ала колкото повече си блъскаше главата над нея, толкова по-недоволен беше от резултата и три години по-късно основният закон все още се доработваше.

Бариоки реши, че няма никаква причина длъжността министър-председател да остава незаета само заради липсата на конституция, и я съчета с президентския пост. И тъй като нямаше закон, който да определи как да се провеждат изборите, избори също нямаше.

Седмица след смъртта на Боби генерал Лабу се появи на екрана, за да се извини пред обществеността. Той увери зрителите, че няма нищо против енкотите, а просто е изпълнявал заповед. Дълбоко съжаляваше, че е бил принуден да избие толкова много от последователите на Боби, за да защити собствените си войници. Убеждаваше аудиторията, че е само войник, който се е заклел във вярност пред президента, дори и не винаги да е съгласен с нарежданията му.

Бариоки се замисли дали да не го уволни за неподчинение, но установи, че за една нощ речта на Лабу го е превърнала в герой и ако предприемеше нещо срещу огромния войник, можеше да се стигне до метеж. Така че вместо да направи това, президентът извика генерала в кабинета си, двамата се прегърнаха пред холокамерите и по този начин бе предотвратена още една криза.

В продължение на няколко месеца всичко беше спокойно, но после до Рем започнаха да стигат тревожни слухове. Болимбо измъчвали и убили двама траджи, ризалите подпалили дома на някакъв търговец от племето на енкотите, отворил магазин в един от техните градове, енкотите отказвали да търгуват с болимбо. Университетът Сабаре, в който преобладаваха енкотите, лишил от достъп трима способни студенти ризали в отговор на опожаряването на дома на техния съплеменник. Над двадесет хиляди къртици, предусещайки, че следващата група, която ще се окаже на мушката, са те, се върнаха на родната си планета.

Най-накрая Картрайт събра група от десетина човека и издейства аудиенция от президента.

Хората обясниха, че обществото на планетата се разпада. Налагаше се да се направи нещо, за да се сложи край на това връщане към племенното разцепление. Бариоки беше президент. Би трябвало или да ратифицира новата конституция, или поне да вземе някакви мерки за решаване на проблема, иначе не след дълго Фалигор щеше да има нужда от двадесет и седем конституции — по една за всяко племе.

Бариоки ги изслуша, увери ги, че ще се бори за решаването на проблема с всички възможни средства, и им благодари за загрижеността. Хората напуснаха кабинета му почти убедени в намерението му да предприеме нещо.

Ала никой не беше подготвен за това, което последва.

За две седмици той национализира всички мини, а преди да са изминали три месеца, всички предприятия, в които работеха повече от сто язони, станаха собственост на правителството.

След всяка конфискация Бариоки се появяваше на екраните на видеоприемниците, за да обясни действията си. Според него най-добрият начин да се преборят с племенното разцепление бил пълното му премахване от икономиката. Язоните вече не работели за отделни енкоти, ризали или траджи, а за правителството, което не е само на едно племе, а на всички племена.

Язоните, чиито предприятия бяха конфискувани, вдигнаха врява, но тя постепенно заглъхна, след като Бариоки нареди на вечно извиняващия се Лабу да премине под строй с войниците си по улиците пред фирмите на протестиращите.

И тъй като правителството не плащаше данъци на собствените си органи, с одържавяването на основните дейности в бюджета зейна огромна празнина. Това накара Бариоки да вдигне данъците за всички останали отрасли на икономиката. Енкотите бяха в състояние да плащат най-много, затова и основната данъчна тежест падна върху тях. Съплеменниците му ризали бяха облагани с най-ниските налози, при това можеха напълно да се освободят от плащания, като изпратеха един член от семейството в армията.