Майк Резник - Инферно

Освен това той наложи непосилни данъци на мисионерите от всички раси и религии, които искат да открият мисии на планетата, но повечето бяха склонни да платят.

Ала най-големият му източник на доходи е собствената му хазна. Един студент по икономика, който по-късно емигрира на Спика II, ми разказа как министърът на финансите информирал Лабу, че парите не стигат да се плати цялото военно оборудване, което е поръчал. Шефът му го изхвърлил от работа и наел първия язон, който се съгласил да поеме хазната и да печата пари с вагони. Така че Лабу се сдоби с играчките си, но цената на кутия бира за по-малко от три месеца скочи от два кредита на три хиляди и четиристотин, а месото поскъпна още повече. Като се вземе предвид това и всичко останало, изглежда не след дълго ще се изправим пред хиперинфлация.

Но тези неща вероятно са ти известни. Въпрос на статистика.

Ала онова, което се случи после, не е отразено никъде и може би няма и да бъде. Повечето ми сведения не са от първа ръка, но прекалено много са слуховете и безследно изчезналите, за да допуснем, че всичко е само измислица.

Казах, че Лабу изхвърлил министъра на финансите — това е официалната версия. Ала трима познати язони поотделно ми разказаха, че генералът лично го обезглавил, след като три дни го изтезавал. Попитах ги откъде знаят. Двамата просто си замълчаха и смениха темата, но третият ми каза, че видял отрязаната глава в хладилника в резиденцията на Лабу.

После идва Научният отдел към правителството. Не знам какво е било първоначалното му предназначение — заслугата за създаването му принадлежи на Боби. Той го основа в Рем, след като го направихме президент. Предполагам, че отделът се е занимавал с различни опити в областта на земеделието и рудодобива. Знам само, че е трябвало да извършва медицински изследвания върху лабораторни животни.

Не ми е известно със сигурност с какво се занимава и в момента, но мога да си представя — миналата седмица бях в Ромул по работа и една вечер чух откъм горните етажи ужасяващи писъци. Веднага тръгнах да видя от какво са предизвикани, ала пред всички врати стояха военни и не ме пуснаха да вляза.

Казаха ми — лично аз не съм го видял с очите си, — че всеки ден огромен камион спира откъм задната част на сградата. Никой не е виждал какво кара, но разправят, че вонята била ужасна.

Конституция, разбира се, все още няма и докато Лабу публично насърчава дебатите, онези, които дръзват да му припомнят обещанията, изчезват и повече не се чува за тях.

Не знам как се стигна дотук, Сюзън. Ние изучавахме грешките при по-ранните ни опити за колонизация и се стараехме да ги поправим. Държахме военните настрана. Не сме сторили нищо, с което да засегнем язоните. Дадохме им не само здравеопазване и съвременни земеделски методи, ние разработихме мините, които на практика изхранват планетата. Дори да сме отдавали предпочитание на енкотите, ние ясно показвахме, че това е само временно, докато останалите ги догонят. Помогнахме им да изработят конституция, която може да служи като образец за всяка планета в галактиката.

И въпреки това, откакто получи независимост и самоуправление, Фалигор е имал само двама президенти — единият тиранин, другият луд. Народът гласува за първия и приветства втория като герой, дошъл да го освободи.

И изведнъж, само за едно кратко десетилетие, Фалигор от благороден експеримент се превърна в полицейска държава, ръководена от управник, който не умее нито да чете, нито да пише.

Как се стигна дотук? Моя ли е вината? И ако е така, къде сбърках?

И което е по-важно, как бих могъл да поправя грешката си?

Досега Лабу винаги е бил много предпазлив по отношение на хората, но никой от нас не вярва, че това ще трае дълго, дори и пред неизречената заплаха от наказателни мерки от страна на Републиката. Уидърспун е успял да го убеди, че Републиката никога няма да се намеси в събитията на Фалигор, и аз имам неприятното усещане, че е прав. Ние толкова дълго и упорито се борихме да оставят развитието на планетата в наши ръце, че Републиката сигурно ще остане настрана дори лудостта на Лабу да се прехвърли и върху хората. Само за да даде урок на бъдещите строители на общества — ако от самото начало не искате нашата войска, не очаквайте тя да дойде и да ви спасява, след като сте забъркали кашата.

Ала ние все пак оставаме, живеем ден за ден с надеждата, че лудият ще се изцели, и със страха, че това няма да се случи. Всеки ден ни носи ново оскърбление, ново варварство, нов зловещ слух, който става още по-зловещ, защото не можем да го опровергаем. И все пак ние оставаме. Едва ли някой вярва, че скоро тази планета пак ще бъде „диамантът на Външната граница“ на Джони Рамзи, но по един или друг начин ще трябва да я върнем в правия път.