Майк Резник: Чистилището

— Още не — призна Макфарли. — Но ще стане.

— Изглеждаш ми доброжелателно настроен и безвреден, човеко Андрю, и нямам нищо против да останеш, но ние няма да приемем твоя Христос. Защо е притрябвало на една раса от воини да се прекланя пред някакво същество от друга раса, което не е способно да се защити и се е оставило да го погубят враговете му?

— Не е толкова просто — въздъхна Макфарли.

— Съвсем просто е — отсече Джаланопи със студена змийска усмивка. Той посочи кръста, който висеше на врата на Макфарли. — Ти даже носиш върху себе си оръдието на неговото унищожение. Как може човек, който се прекланя пред смъртта, да проповядва на същества, които почитат живота?

— Аз не се прекланям пред смъртта — възпротиви се Макфарли, — а пред онова, за което той е умрял.

— Ти изучи нашия език, донесе ни лекарства и ни помогна да се погрижим за нашите старци и немощни, за което сме ти благодарни. Но най-добре пази за себе си книгите, които си донесъл. В тях няма мъдрост за тулабетите.

— В Библията има мъдрост за всяко разумно същество — отговори Макфарли и се отдръпна, за да даде път на двойка дълговрати — местните тревопасни, отглеждани за месо, които минаха край него и почти го закачиха. Той забеляза току-що зарасналите белези по краката им и се запита как ли оцеляват, когато тулабетите всеки месец вкарват в тялото им тънки тръбички и изсмукват костния им мозък. Този продукт заедно с насекомите беше основен елемент в менюто им.

Джаланопи го изгледа. Лицето му все още наподобяваше неразгадаема зелена маска.

— Наистина ли вярваш в това?

— Абсолютно.

— След няколко минути тук ще има съд и аз ще трябва да произнеса присъдите. В единия от случаите става дума за доста отдалечена област. Две жени претендират, че всяка от тях е майка на едно и също дете. Бащата е бил далече, на война с племето рако, и не може да каже коя от двете е истинската майка. Той е много богат и един ден цялото му имущество ще премине в ръцете на потомството му. Логично е да се предположи, че синът ще тачи собствената си майка повече от другата жена, ето защо и двете претендират, че са му дали живот. — Той направи пауза. — Та на какво мнение е по този въпрос твоята Библия?

Макфарли се усмихна.

— Както ти казах, в Библията има достатъчно мъдрост за всяка една раса.

Той изтри потта от челото си, махна с ръка да прогони някакво прелитащо насекомо, като едва не обърса изненадващо бързия език на Джаланопи, и продължи:

— Някога, много отдавна, имало един цар на име Соломон, който бил прочут надлъж и шир с мъдростта си. И ето, при него веднъж дошли две жени и всяка от тях твърдяла, че е майка на едно и също дете.

— Наистина ли? — учуди се Джаланопи. Очите му бяха присвити, а ушните му ципи пулсираха — признак за внезапен интерес.

— Наистина. Той разпитал и двете жени, но всяка държала на своето.

— Както ще стане днес.

— Накрая той заявил, че не може да определи коя е истинската майка и че единственото справедливо решение е да разделят бебето на две половини и да дадат по една половинка на всяка от жените.

Джаланопи изпусна високо протяжно съскане, което Макфарли определи като израз на презрение.

— Този цар не е бил никакъв мъдрец! — заяви той най-накрая.

— Изслушай ме докрай — настоя Макфарли. — Когато обявил решението си, една от жените излязла напред и казала, че не може да позволи да бъде погубено невинно дете и че се отказва от претенциите си за майчинство. Тогава Соломон веднага разбрал, че тя е майката, защото никоя майка не би позволила детето є да бъде съсечено.

— Твоят Соломон е бил глупак, човеко Андрю.

— Защо?

— Знаеш ли какво ще стане, ако аз отсъдя подобно нещо?

— Очаквам да чуя.

— Никоя от жените няма да каже дума, и тогава детето ще трябва да бъде разсечено на две, защото кралската дума, изречена пред цялото племе, никога не се връща назад.

— Но истинската майка със сигурност ще се възпротиви.

— Наказанието за онези, които оспорват моите решения, е смърт. Наистина ли мислиш, че ще протестират?

— Опитай — настоя Макфарли. — Ще видиш, че не си прав.

— А ако съм прав? Ти ще убиеш ли детето?

— Не.

Джаланопи отново изсъска.

— Виждаш ли, човеко Андрю? Предлагаш ни съвета на своя бог, но не си готов да понесеш отговорността за последствията, ако се окаже, че си сбъркал.

— А ти как ще решиш проблема? — попита Макфарли.

— Би било глупаво да вземам решения, преди да съм изслушал и двете жени, не мислиш ли?