Анди Ремик - Спирала

— Наташа… — прошепна той.

Пръстът й докосна устните му и остана там. Тя се наведе и устните й се плъзнаха по врата му. Той изстена, отвори уста и леко ухапа пръста й. Тя го погали по косата. Той се обърна към нея — усещането на гладката й кожа, меките гърди, здравите стройни крака, притиснати в него, моментално го възбуди и той се притисна още повече към нея, без да откъсва очи от нейните. Останаха така няколко безкрайни мига. Целунаха се — съвсем леко докосване на езици, Ръката му се отпусна на хълбока й и тя изстена дрезгаво, уханието й нахлу в ума му и го погълна; тя разтвори леко крака, остави го да се притисне още към нея, в нея, през нея и към сребърния рай…

Целунаха се по-силно, с повече страст. Ръката му се плъзна по ребрата й и тя се закиска, очерта спирала по гърба й и утихна върху стегнатото й дупе. Тя хвана пениса му и леко го стисна, усещаше го как пулсира и се втвърдява в силната й безмилостна хватка…

— Изглеждате страшно възбуден, господин Картър…

— Не аз, сладост моя.

— Но все пак трябва да признаете, че тялото ви като че ли е много доволно да ме види.

— Нее. Това е само… — той облиза устни и очите му блеснаха дяволито в сумрака — скромна проява на любезност.

— Е — намуси се Наташа, — не бих харесала да видя разюздана похот!

— Е, сигурен съм, че това може да се уреди.

Наташа се изкиска. Картър целуна врата й, гърдите, корема, устните й. Ръката му сграбчи косата й и тя изстена…

Рязко я бутна надолу към леглото, езикът му остави мокра следа по гърдите и корема й… краката й се разтвориха и тя изстена, когато той влезе в нея и нежно започна да се движи навън и навътре. Краката й се вдигнаха и се обвиха около врата му, ноктите й се впиха в гърба му. Картър смучеше нежната плът, после проникна по-дълбоко, целуна влажните й устни, засмука я грубо, езикът му влизаше и излизаше, мек и твърд, дълбоко и плитко, доставяше й удоволствие и я измъчваше, стоновете й изпълниха ушите му, тя го привлече към себе си, за да го поеме в устата си… Сега бе ред на Картър да изстене. Вдиша дълбоко миризмата й — тя го подлудяваше и разпалваше желанието му. Няколко дълги мига остана безсилен пред мекотата на устните и езика й, на целувките й, на стаената заплаха от равните й зъби. Дланта й обхвана тестисите му, погъделичка ги, стисна силно стегнатия му задник и той заработи върху нея, езикът му намери клитора й, заигра, зарови лице в нея, докато…

Наташа се раздвижи — внезапно, неочаквано. Картър се озова по гръб и от влажните му устни се изплъзна стреснато „О“. Тя сграбчи двете му ръце и ги прикова над главата му. Загледа се нагоре към нея — към изпотеното й тяло, широко отворените й диви очи, блестящата от пот коса. Гледаше как една капка пот се спусна по носа й и увисна на върха му, после капна върху гърдите й, олюляващи се в пиянски танц над, него.

Тя приближи уста към неговата, после игриво се отдръпна. Вдигна крак, притисна го, бедрата й се вдигнаха и върхът на пениса му се озова на косъм от нея. Тя усети нетърпеливото му потръпване и с усмивка се отпусна надолу… само на сантиметър… задържа се… още един сантиметър… задържа се още по-дълго…

Картър изстена.

Тя се отпусна върху него във внезапен изблик на несдържаност, бедрата й се люшнаха напред, поеха го дълбоко в себе си, гърдите й докоснаха лицето му, зъбите й се впиха безмилостно във врата му… гръбнакът на Картър се изви в дъга. Той се тласна силно нагоре към нея, светът се превърна във въртяща се тъмна спирала от кървавочервена страст и черното кадифе на удоволствието, двамата започнаха да се чукат, да се чукат здраво, потните им тела се хлъзгаха едно в друго, устните докосваха, милваха, хапеха, разкъсваха, бедрата се движеха все по-бързо и по-бързо… Картър изстена, а Наташа изкрещя, когато настъпи експлозията — мускулите на Натс се стегнаха над гърчещото се и треперещо тяло на Картър, след което омекнаха и двамата се отпуснаха долепени един до друг в топло убежище, вечността се плъзна в друга вечност и останаха да лежат…

Лежаха вплетени един в друг.

Задъхани.

Заедно.

Постепенно горещата страст се уталожи и усетиха хладния полъх на въздуха.

Извиваха се под чаршафа, без да престават да се прегръщат. Целунаха се нежно, наслаждаваха се на топлината на другия, на нежността след бурята на секса.

— С възрастта ставате все по-добър, господин Картър.

Картър се ухили. Не можеше да се сдържи, независимо от дълбокото туптене в ребрата, което сега се връщаше.