Анди Ремик - Спирала

Фойхтер го изгледа яростно и Адамс внезапно пребледня.

— Аз… аз… исках да кажа…

— Никога повече не споменавайте за племенницата ми — тихо каза Фойхтер.

— Да, разбира се, граф Фойхтер.

— Какво е положението с връзките ни с другите секции.

— След експлозията в Лондон като че ли никой не е наясно какво става. Връзките между много от секциите са прекъснати. Опитахме се да разберем дали не сте били в Лондон по време на експлозията, но информацията ни бе отказана. А като се има предвид, че Центърът бе унищожен…

Фойхтер кимна едва-едва.

— Какъв е напредъкът на работната група по ускорената фаза?

— Достигнахме 95% реакционни фактори.

— Трябва да са 98%.

— Да, сър.

— В рамките на следващите два дни.

— Да, сър.

— Някакви новини за плановете на QIII Proto?

— Не, сър. Още си остава загадка. Господин Дюрел се обади няколко пъти и пожела да говори с вас веднага щом се върнете.

Фойхтер остави антуража си и влезе в асансьора и така желаната тишина. Кабината изсъска и го свали до най-долния етаж, заеман единствено от него. Свали обувките си, метна сакото си на ниското канапе и се запъти покрай различните резби и статуетки към щестметровото абаносово бюро. Извади скъпа кубинска пура — Вегас Робайна Дос Алехандрос — от гравираната кутия от палисандър, наля си бренди и се отпусна в мекото кожено кресло. Комуникаторът избръмча.

Той дръпна дълбоко от пурата — наслаждаваше се на аромата, изпълващ сетивата му с богатството си — и натисна копчето.

— Да?

— Няколко неща, Фойхтер. Колко време ще ти трябва да завършиш кубичните математически изчисления?

— Два дни. Нужни са само някои настройки.

— И ще можем да видим как се решават онези вероятностни уравнения?

— Да. Обещаха ми, че ще работят с точност 98%.

— Приключена ли е обработката на световните фактори? Световният код?

— Най-добрите ми хора ме уверяват, че е постигнат успех. Световният код ще е в състояние един вид да предсказва бъдещето. Всички предсказващи алгоритми са завършени.

— Добре. Как се чувстваш, след като опита куршума?

— Бил съм и по-добре.

Ухили се гадно. Изтръска пурата, отпи глътка бренди и завъртя креслото към екстравагантната маслена картина, изобразяваща Пустия полумесец. Обичаше това място. Обичаше спокойствието, обичаше усещането за култура и история. Можеше да си представи маршируващите сред пясъка древни армии на Александър, умиращите от жажда македонски войници, прекосяващи огромните простори на Великата пясъчна пустиня и изправящи се срещу други армии… сраженията, бойните викове, звъна на мечове, писъците на умиращите…

— Имам добри новини за теб. Онзи човек, Картър. Открит е, Проследен е. В момента е в Африка — в Южна Кения, недалеч от границата с Танзания. Въпреки всичките му опити да ни се изплъзне, по всичко личи, че базираните на QIII импланти работят. Проследихме го, но целта му е съвсем очевидна — ще се опита да се свържа с Гол в онзи задръстен преден пост на Спиралата, за който не бих искал да си спомням.

— Гол — повтори Фойхтер сред облак дим. — Отдавна не бях чувал това име.

— Надявах се, че е мъртъв — разнесе се мекият глас от комуникатора. — Но пък Картър почти ни прави услуга. Открили са местоположението на плановете. И по силата на някакво изумително съвпадение, явно именно Гол е човекът, който се опитва да създаде своя версия на процесора.

— Ама че глупак — изсумтя Фойхтер. — Това би му отнело години!

— Да — каза Дюрел, — но си остава фактът, че разполага с работеща теория, има достъп до технологията и копия на начина, по който работи QIII на най-ниско машинно ниво. Плановете са ни нужни — трябва или да се доберем до тях, или да ги унищожим. Можем да убием с един изстрел два заека.

— Колко некса ще пратиш?

— Достатъчно. Не могат да окажат чак толкова сериозна съпротива. В края на краищата те са само хора. — Дюрел тихо се засмя. — Нексовете ще им видят сметката.

— Добре.

— Нашето време наближава, Фойхтер. Усещаш ли го? Нашето шибано време наближава и когато се сдобием с пълен контрол, няма да злоупотребяваме със силата си, няма да прахосваме ресурсите си като Спиралата и няма да позволяваме на злите да управляват света. Ще бъден справедливи и честни… а не слаби и безгръбначни… Но за да се стигне до там, първо трябва да се мине през хаоса…

Тъмните очи проблеснаха. Настъпи мълчание. Дълбоко мълчание.

— Имам една молба — най-сетне се обади Фойхтер. Все още гледаше маслената картина на стената, но вътре в него нещо се бе променило. Нещо странно. Нещо изгарящо. Неизвестно защо, точно сега цветовете го разочароваха. Жадуваше не за друго, а за реалност.